Выбрать главу

— Сигерсон — рече Холмс.

— Виждате ли, господин Сигерсон, колко лесно се изважда осветителното тяло — с едно елементарно издърпване на тази месингова дръжка.

— Ще го взема — каза Холмс.

— За колко нощи, сър?

— Само за две. Ще го върна в понеделник.

— Отличен избор, защото магазинът не работи в неделя, сър. В такъв случай ще ви взема наем само за една нощ. Ще ви бъда благодарен, ако върнете прожекционния апарат преди обяд, стига да ви е удобно, господин Сигерсон.

— Абсолютно — отвърна Холмс. Той не коментира цената, която му съобщи Макрийди, но плати с долари от абсурдно дебелата пачка с банкноти, която извади от джоба си. Детективът придърпа малкото тефтерче на продавача, щракна с механичната си химикалка, написа нещо и каза: — Можете ли да го доставите на този адрес?

Макрийди погледна написаното от Холмс и рече с още по-голямо уважение:

— Домът на полковник Хей. Абсолютно, сър. Ще ви бъде доставен днес, преди пет часа следобед.

— О, ще ми трябва и гориво за него — каза Холмс.

— Включено е в цената, сър. Бутилките са обезопасени и огнеупорни, със собствена дървена касетка. Моите комплименти за избора ви, сър. „Арчър и синове“ са превъзходен производител на оптични прибори и този уред работи с такава яркост, че зрителите почти са готови да повярват, че се намират в рамките на фотографската плака. Този прожекционен апарат ще ви служи добре, независимо дали показвате плаките си на пълна зала с учени в Смитсоновия институт, или в самия Президентски дворец.

Холмс се усмихна.

— По-късно в програмата ми може и да се появят подобни срещи, господин Макрийди.

Глава 10

Сега Холмс се запъти към най-ужасния бедняшки квартал във Вашингтон, окръг Колумбия.

Той тръгна на запад през южните покрайнини на един от тези квартали — Фоги Ботъм — скромен индустриален район, в който се намираха градският завод за светилен газ, някои все още работещи фабрики за стъкло сред порутените руини от камъни и тухли на затворените им посестрими, и все по-намаляващ брой вонящи пивоварни. Въздухът тук бе достатъчно опушен и мръсен, за да оправдае името на квартала, а част от индустриалните миазми се виждаха ясно под формата на вихреща се зеленикава мъгла. Както във всички бедняшки квартали на Вашингтон, така и тук жителите бяха построили убежищата си покрай дълги разкаляни улици. Много от обитателите на Фоги Ботъм работеха — или поне някога бяха работили — в тези изоставени пивоварни и порутени фабрики, и покрай улиците все още се издигаха тенекиени бараки или дървени колиби, много от които бяха изоставени, но в други все още живееха семейства (или самотни навъсени мъже), които бяха твърде бедни, за да се преместят някъде другаде. Заедно с миазмите, които се стелеха над Фоги Ботъм, във въздуха се носеше и втора мъгла от напразни надежди, че производството и заплатите ще се върнат отново в западащото предградие.

Холмс откри онова, което търсеше, близо до югозападния край на Фоги Ботъм: пет прогнили къщи с лющеща се боя, някога принадлежали на средната класа, които се издигаха сред висок буренак в иначе празния терен.

Той внимателно си избра къща, заобиколи я и провери все още здравата задна врата. Беше заключена. Домовете сигурно бяха обявени за продан, макар че бившите им собственици и настоящите агенти по продажбите им живееха в измислен свят, ако се надяваха, че някой ще си ги купи, за да живее в тях.

Използвайки малките шперцове от сгънатия кожен калъф, Холмс влезе вътре и започна да обикаля студените стаи, чиито тапети, някога избирани грижливо с надеждата за някакво бъдещо домашно огнище, сега се лющеха от стените като кожа на труп.

На горния етаж Холмс откри каквото търсеше: заключен килер. Той го отключи с шперцовете, разкопча катарамите на обемния си куфар и извади един кат дрехи. Когато се преоблече изцяло, чак до бельото, Холмс прибра в куфара хубавия си костюм от туид, ризата, обувките и бельото, постави го върху най-високия рафт в иначе празния килер и използва инструментите си, за да заключи отново вратата.

В старата къща не беше останало нито едно здраво огледало, но заради приближаващата буря навън бе станало достатъчно тъмно и Холмс успя да се огледа в един от прозорците на празната стая.