Сега той беше мърляв американски работник — чак до ботушите с дебели подметки и мръсното ирландско кепе, допълнени с мръсно палто и торбести панталони, придържани само от една тиранта. Беше си сложил достатъчно грим, за да добави натрупвана с месеци нечистотия по лицето, ръцете и под ноктите му. Косата му стърчеше мазна на всички страни изпод кепето, и дори грижливо подрязваният му норвежки мустак се беше превърнал в увиснали американски мустаци. Даже луксозният му бастун, лишен от външната си калъфка, сега беше просто грубо издялана тояжка с месингова топка за дръжка вместо сребърната глава. Отдалеч никой нямаше да заподозре, че сърцевината ѝ бе от излято олово, а под дървото в края ѝ имаше солидна оловна топка. Холмс носеше френския си сгъваем нож в джоба на работническите си панталони, а трите фотографии беше пъхнал в джоба на ризата си.
Той излезе от старата къща, заключи я и тръгна на юг към северозападните предградия, потраквайки с тояжката си по плочките на тротоарите и павираните улици.
Докато вървеше по мръсните, опасни улици на Югозападен Вашингтон, в него не се забелязваше и следа от норвежкия джентълмен, за който се бе представял до момента, или от английски джентълмен, който отдавна беше погребал. „Дегизировката“ му като безработен, търсещ пиячка общ работник-американец, изобщо не му се струваше чужда. През целия си зрял живот се беше преструвал на английски джентълмен, а понякога преструвките наистина дотежаваха.
Стотина и повече години след този мартенски ден през 1893 година, за Шерлок Холмс щяха да бъдат написани безброй биографии. В повечето от тях годината на раждането му щеше да бъде посочена правилно — 1854. В повечето щеше да пише, че той и по-големият му брат Майкрофт произхождат от семейство на земевладелци в Йоркшир. Щяха да разказват за младостта му, когато се е обучавал в господарската къща в Йоркшир, и за годините му в Кеймбридж. Почти всички тези факти — с изключение на годината на раждането му — щяха да са погрешни.
Всичко от миналото на Шерлок Холмс, което бъдещите биографи-спекуланти смятаха за истина, идваше от няколкото думи, цитирани от доктор Джон Уотсън и публикувани в „Странд“ в разказа, озаглавен „Приключението на преводача грък“. В онази мързелива лятна вечер разговорът между лекаря и детектива протичал „откъслечно и несвързано, прескачайки от темата за клубовете за голф към причините за изменение на наклона на земната еклиптика“ (тук трябва да се отбележи, че ако Холмс наистина не е знаел, че Земята обикаля около Слънцето, той едва ли би могъл да разговаря за „изменението на наклона на земната еклиптика“), когато Уотсън сменил темата на „атавизма и наследствените способности“. „Предмет на нашия разговор — разказва Уотсън в хрониката си, — беше въпросът доколко всяка способност на личността е наследствена и доколко зависи от възпитанието в ранна възраст.“ Изразено със съвременни термини, това е била дискусия за емпиризма срещу биогенетизма.
Тогава Уотсън продължава със своите фатални четири абзаца:
— Колкото до вас — казах аз, — от всичко, което сте ми разказвали, очевидно е, че вашата наблюдателност и забележителната ви способност да правите бързи изводи се дължат само на систематична подготовка.
— До известна степен, да — замислено отвърна той [Холмс]. — Моите предци са били чифликчии, които, както изглежда, са живели така, както е било свойствено на съсловието им. Но все пак навярно тия способности са в кръвта ми. Може би съм ги наследил от баба си, сестра на френския художник Верне. Художествените наченки се изливат понякога в най-странни форми.
— Но откъде знаете, че способностите ви са наследени?
— Брат ми Майкрофт е надарен с тях в по-голяма степен от мен.
Това е единственият път в стотиците хиляди думи, „записани от Уотсън“, когато Холмс споменава предците си. Тук за пръв път той говори за съществуването на брат си Майкрофт, и Уотсън е искрено удивен.
И въпреки това нищо в краткото „откровение“ на Шерлок Холмс пред доктор Уотсън, с изключение на съществуването на Майкрофт, не е истина: нито дори мимолетното споменаване на бабата, „сестра на френския художник Верне“.
От тази епоха, разбира се, има един прочут художник, Емил Жан Орас Верне (1789 — 1863), който е обичал да рисува батални сцени и ориенталско-арабски сюжети. Най-известната картина на Верне по времето на Холмс и Уотсън (а и в нашето) е мащабното му платно „Барикадата на улица «Суфло», Париж, 25 юни, 1848“. Ако днес Верне е запомнен с някакви думи, то те са от времето, когато един меценат поискал от него да премахне образа на извънредно неприятен генерал от една от картините му. „Аз съм художник на историята, сир — се твърди, че отговорил Верне, — и няма да изкривя истината.“