— Никъде не съм чел за това — каза Хей.
— Няма и да прочетете — отвърна Холмс. — Поне докато не се справим с анархистката заплаха срещу Англия, Европа и Съединените щати.
— Която ми се струва доста безпорядъчна и произволна, господин Холмс — каза Хей.
„Дали Джон вече вярва, че пред нас е истинският Шерлок Холмс?“ — помисли си Джеймс.
— Според техните планове изобщо не е безпорядъчна или произволна — рече Холмс. — Те имат списък с президенти и кралски особи, които планират да убият. През хиляда осемстотин осемдесет и седма, както вече казах, те наеха Моран да убие Нейно Величество кралица Виктория, на собствения ѝ Златен юбилей. Моран почти успя. Наистина, изостави в Лондон новите си пушки „Лебел“ — едната използваше бездимни муниции — и използвайки определени техники, които усъвършенствах през годините, аз успях да потвърдя, че това е едната от пушките, използвани на площад „Хеймаркет“.
Списъкът на анархистите не се е променил. Засега планират да извършат покушение срещу вашия президент Кливланд на първи май, деня на откриването на Колумбовото изложение в Чикаго. Трябва да остана тук, в Америка, достатъчно дълго, за да им попреча.
— Моран… старши или младши? — попита Кинг.
— Какво? — озадачи се Холмс.
— Казахте, че преди шест години Моран се е опитал да убие кралица Виктория — каза Кинг. — Полковник Моран старши или младият Лукан Моран?
— О, единственият Моран, с когото си имаме работа, е полковник Моран… бащата — отвърна Холмс. — Той така и не даде фамилното си име на Лукан.
— Мога ли да видя още веднъж втората фотография? — попита Джон Хей.
Холмс, който я взе от ръката на Кинг, след като беше обиколила и тримата мъже, отиде и я постави на бюрото пред Хей.
— Познавам този човек — прошепна Хей. — Това е Клифтън Ричардс, младият братовчед на… Ребека Лорн… добрата приятелка на Клоувър Адамс, Ребека Лорн. Който също е фотограф. Клоувър обичаше да обсъжда с него изкуството им.
— Той ѝ е отнесъл новите проявяващи химикали, които е използвала — каза Холмс без въпросителна интонация. — Включително разтвора на цианкалий.
— Да… да… Мисля, че сте прав — отвърна Хей с писклив глас.
— Прав съм — каза Холмс. Той извади трета снимка от джоба си и я постави на бюрото пред Хей. Джеймс и Кинг се изправиха едновременно и застанаха зад Хей, за да могат да погледнат фотографията.
Тя очевидно беше заснета професионално, като онези, правени на знаменитости, и жената бе красиво облечена и привлекателна, както на всяка снимка на знаменитост, която беше виждал Джеймс — тъмната ѝ коса беше вдигната в изкусна прическа, в големите ѝ тъмни очи танцуваха потайни светлинки, пълните ѝ устни се намираха на нивото на красивите ѝ ръце, които стискаха дръжката на слънчобран.
— Я виж ти, това е Ребека Лорн, най-добрата приятелка на Клоувър през последната година от живота ѝ — каза Хей. — Тук е по-млада, отколкото когато се запознахме няколко месеца преди смъртта на Клоувър, но съм сигурен, че е същата жена. Много привлекателна.
— Да — потвърди Кинг. — Аз също се запознах с нея… с тази Ребека. Помня, че Клоувър я видяла за пръв път през прозореца на първата къща на Адамс, където почина съпругата му. Малката бяла къща на улица 1607Н, недалеч оттук. Няколко седмици подред Клоувър я виждала всеки ден да върви сама по площад „Лафайет“, докато накрая не слязла, за да се представи. После станаха най-добри приятелки, дори през продължителния меланхоличен период на Клоувър.
— И, колко странно — каза Шерлок Холмс, — меланхолията на госпожа Адамс само се е влошила, въпреки усилията на новата ѝ приятелка госпожица Лорн — и младия ѝ братовчед Клифтън — да я развеселят.
Хенри Джеймс никога не беше виждал тази жена, но пък знаеше от писмата им за възхитителната Ребека Лорн.
— Помня как Адамс казваше, че Клоувър правила няколко пъти фотографии на приятелката си Ребека — каза Хей, докосвайки ръбовете на снимката на красивата жена.
— Нед Хупър ми каза същото преди две години — рече съвсем тихо Холмс.