— Правила е фотографии и на Клиф… на братовчеда на Ребека — обади се Кларънс Кинг. — Видях работните копия, когато тримата бяха отишли на пикник в Рок Крийк Парк. Клоувър каза, че снимките му би трябвало да се получат много добре, но сигурно е пускала затвора твърде бързо, защото главата му винаги излизала размазана, в движение, въпреки предупрежденията ѝ да стои неподвижно.
— Почти сигурно е мръдвал нарочно, за да размаже чертите на лицето си — промърмори Холмс.
— Но аз мисля, че една или две фотографии на братовчеда се получиха — каза Кинг. — Просто не отговаряха на високите стандарти на Клоувър.
— Адамс пази ли все още тези фотографии? — попита Холмс. — На братовчеда, както и на госпожица Лорн?
— Сигурен съм, че ги пази — отвърна Джон Хей. — Сега всичките са етикетирани и прибрани в архиви.
— Но той никога няма да ви позволи да ги видите — каза Кларънс Кинг. — Адамс не може да говори за Клоувър, камо ли за смъртта ѝ, и никога не би показал фотографиите ѝ на когото и да било. Дори онези на баща ѝ, Хенри или техния архитект Ричардсън, които е показвала публично.
— Затова трябва да проникна в дома на Адамс — когато не присъства прислугата — преди той да се прибере следващата седмица — каза Холмс. — Ако Клоувър Адамс е успяла да направи ясни фотографии на приятния млад братовчед на Ребека Лорн, това ще е едва втората снимка на убиеца-анархист, с която ще разполагат тайните служби и полицията. Незаконният син на полковник Моран и негово гениално протеже, Лукан.
— Ако Клифтън е този… Лукан — каза Хей, оградил с пръстите на идеално поддържаните си ръце лежащата на бюрото снимка, — тогава коя е Ребека Лорн?
— Майката на Лукан, която той уби скоро след като реших, че работят заедно върху убийството на Клоувър Адамс — каза Холмс.
Той взе фотографията от Хей и внимателно я прибра в джоба си.
— Това е ранна снимка — имам я от години, господа — на майката на Лукан, покойната американска оперна дива, актриса и изкусна изнудвачка на име Ирен Адлер.
Глава 19
Холмс последва своя човек в следобедния влак от Вашингтон за Ню Йорк Сити.
Този следобед детективът се беше превъплътил в идеалния образ на зле платен средностатистически бюрократ или кабинетен плъх: тъмният му костюм бе приличен, но само толкова; обувките му бяха лъснати, но изтъркани на петите; филцовата му шапка беше изчеткана, но си личеше, че е стара; очуканото старо куфарче бе претъпкано с папки, листове хартия и писалки. Този бюрократ беше червенокос, с гъсти непокорни къдри, които стърчаха на всички страни изпод шапката, и рижи бакенбарди — които американците наричаха „сайдбърнс“ още от времето на Гражданската война, когато генерал на име Бърнсайд ги беше направил популярни — стигащи почти до ъгълчетата на устата му. Щръкналите му, пожълтели и донякъде прогнили зъби придаваха на чиновника заешки вид (а Холмс знаеше, че хората обикновено извръщат поглед или поне не се вглеждат внимателно в лица с щръкнали или неподдържани зъби). Бузите му пламтяха не от изчервяване, а от някакъв постоянен, на вид нездрав, червеникаво-розовеещ обрив.
Още една причина да не се взират отблизо в него.
Този бюрократ или чиновник четеше обеден вашингтонски вестник и всеки път, когато плячката на Холмс се извръщаше назад от мястото си в предната част на вагона, единственото, което виждаше, беше вдигнатият вестник.
Холмс всъщност нямаше никакво желание да прекара следобеда на 27 март — същия понеделник, в който бе разкрил самоличността си на Джон Хей и Кларънс Кинг — в следене на този човек до Ню Йорк, но осъзна, че едва ли щеше да има друга възможност. Около смъртта на Клоувър Адамс се бе заплела сложна паяжина и Холмс знаеше, че преди да проникне в нея, трябва да проследи някои от нишките — поне онези на най-близките приятели на Клоувър, които са били наблизо по време на смъртта ѝ — за да види докъде ще го отведат.
Специално тази можеше да не го отведе доникъде и Холмс предпочиташе да прекара следобеда си в подреждане на кореспонденцията, която Хей бе обещал да му предаде. Освен това трябваше да проникне в имението на Хенри Адамс, което се намираше до къщата на семейство Хей. Беше го отложил за следващия ден, вторник, след смрачаване. Клара Хей му бе казала, че прислужниците на Адамс, които бяха получили няколко дни почивка заради продължителното отсъствие на господин Адамс, щяха да се върнат в сряда следобед, 29 март, за да започнат да проветряват и подготвят къщата за предстоящото завръщане на стопанина им в събота, първи април.
Така че проследяването на този мъж трябваше да стане или днес, или може би никога, и Холмс надникна над ръба на разгънатия вестник, поглеждайки към широкия гръб и главата с късо подстригана руса коса. Напълно възможно бе плячката му да скочи от вагона на някоя от многобройните гари по линията до Ню Йорк и Холмс трябваше да е готов да го последва на мига. Като се постарае да го направи абсолютно небрежно.