След двете пълни години зад граница, Лондон му липсваше. Липсваше му стаята на Бейкър Стрийт 221Б, липсваше му госпожа Хъдсън — и дори Уотсън — но особено силно му липсваше градът. В един етап от подготовката за бъдещата му професия като детектив-консултант, Холмс бе прекарал цяла година, карайки един от лондонските файтони. Ласкаеше се, че познава всяка улица, булевард, кръстовище и малка уличка в централната част на града. Дори си беше поставил за цел да запомни всеки магазин, работилница, склад и благороднически дом в центъра — херкулесовска задача, която изглеждаше още по-невъзможна заради факта, че от хиляда осемстотин и седемдесета Старият Лондон биваше събарян и застрояван наново с трескава бързина като никой друг град на света. Заведения и магазини, съществували на адресите си в продължение на век и половина, внезапно затваряха или се местеха заради скочилите наеми, докато „модните“ квартали в града процъфтяваха и се множаха.
Но най-важното бе, че Холмс знаеше влаковете и разписанията в Англия, и особено в Лондон. Двамата с Уотсън притежаваха по един „Пътеводител на Брадшоу“, които се бяха износили от употреба. Майкрофт Холмс — за голямо раздразнение на детектива, тъй като внушителният му брат всъщност не ходеше никъде — беше наизустил националния „Пътеводител на Брадшоу“ и можеше да цитира всяко разписание за всяко време на деня или нощта, включително и всички връзки.
Шерлок Холмс подозираше, че Майкрофт просто искаше да се изфука.
Но в Англия поне Шерлок винаги носеше жълтия „Брадшоу“ в джоба си или в чантата. Тук, в Америка, той не беше открил нищо, което да може да се сравни с великолепния „Пътеводител на Брадшоу“… само ненадеждни разписания на тази или онази компания. Можеше само да се надява, че влакът наистина отиваше в Ню Йорк.
Докато се носеха на север, Холмс си мислеше за Хенри Адамс, за покойната Клоувър Адамс, за Кларънс Кинг, Джон Хей и Клара Хей. Всички те криеха тайни, които имаха връзка с разследването на Холмс, дори самата Клоувър Адамс. Мъртвите, знаеше Холмс, криеха ревниво тайните си в гроба, но не толкова ревниво, колкото живите.
Той знаеше, че Хенри Джеймс е познавал Клоувър Адамс от дълги години, още преди тя да се омъжи за Хенри Адамс. А през живота и кариерата си Холмс бе срещал малцина, които да пазят тайните си толкова добре, колкото Хенри Джеймс. Но той вече знаеше тайната на тайните, за която Джеймс бе готов да умре, за да запази.
Двамата не го бяха обсъждали, разбира се, но и Шерлок Холмс, детективът, и Хенри Джеймс, писателят, се бяха обрекли на безбрачие. Холмс се бе отказал от всякакви планове за романтичен или сексуален живот, за да може да посвети изцяло времето и жизнената си енергия на кариерата си. Холмс знаеше, че ако притисне Джеймс, писателят ще каже същото; той вече бе писал, че сега, като „стар ерген“, повече няма да мисли за брак, защото е женен за изкуството си.
Но Холмс знаеше, че тук има и още нещо. На кораба от Франция имаше много привлекателни мъже и жени — по палубата често се разхождаха мъже и жени, хванати за ръце, както и мъже с мъже, жени с жени.
Детективът не знаеше дали Джеймс играе вист, покер или бридж, или някаква друга игра на карти, в която прикриването на емоциите да играе важно значение, но беше наясно, че безстрастното лице на Джеймс щеше да му е от огромна полза. Той рядко показваше някаква реакция, дори на изненадващи заявления или разкрития. Но веднъж, без дори да усети, че Холмс го наблюдава, Хенри Джеймс се бе загледал за не повече от секунда в двама шумни, смеещи се, безгрижни млади американци, които вървяха хванати за ръце по палубата със свободата, типична за американските мъже, и тогава Холмс успя да улови сложната смесица от чувства в погледа му: завист, копнеж, силно желание и — отново — онзи странен глад. Тренираното око на Холмс не улови в него сексуален подтекст, но със сигурност беше емоционална реакция.
Този факт въобще не го интересуваше; от значение бе само, че това е най-голямата тайна на Джеймс — както и някакъв прикрит срам заради здравето му и болките в гърба, и заради отношенията с по-големия му брат Уилям; а онова, което я омаловажаваше още повече, беше, че няма никаква пряка връзка нито със сериозните дела, които бяха довели детектива в Америка, нито със странния случай на смъртта на Клоувър Адамс.