След твърде многото спирки в предградията, влакът от Вашингтон най-накрая спря в депото Гранд Сентръл, на пресечката на Четирийсет и втора улица и Парк Авеню. Тази триетажна викторианска сграда не беше новата шестетажна гара Гранд Сентръл, която Холмс и Джеймс щяха да видят в началото на века, а още по-малко Гранд Сентръл Термина, който щеше да се издига на същото място след 1913 година.
Депото Гранд Сентръл, което виждаше Холмс, представляваше огромна сграда с формата на сватбена торта, с тъмни портали за релсите, по които няколко теглени от коне влакове се отправяха към центъра на Манхатън, и огромни табели с надписи за линиите НЮ ЙОРК И ХАРЛЕМ, НЮ ЙОРК И НЮ ХЕЙВЪН и НЮ ЙОРК И ХЪДСЪН РИВЪР.
Човекът на Холмс, който очевидно познаваше добре лабиринта от връзки, слезе бързо от вагона, изкачи се по стълбището, прекоси оживеното открито пространство и се затича да хване конния трамвай, който продължаваше по Парк Авеню. На Холмс не му оставаше нищо друго, освен да се затича още по-бързо — сериозен спринт с развяващи се бакенбарди и ръка, притиснала шапката към главата му — и да успее да скочи в тролея в последната секунда.
Ако жертвата му се обърнеше назад, веднага щеше да го забележи. Но Холмс можеше да види, че човекът, когото следеше, вече бе заел една от седалките в предната част на трамвая и не обръщаше внимание на нищо, забил поглед в разгънатия вестник.
Холмс знаеше, че мъжът е член на няколко доста елитни (за американците) клубове, сред които два, в които си имаше постоянна стая — „Юниън Клъб“ на пресечката на Шейсет и девета улица и Парк Авеню и „Сенчъри Клъб“ на Четирийсет и втора Източна Петнайсета улица. Освен това мъжът държеше стая в хотел „Брънсуик“ на Медисън Скуеър, на ъгъла на Пето Авеню и Двайсет и пета улица.
Холмс знаеше, че крайната му цел не е „Юниън Клъб“, защото обектът му остана в бавния трамвай и след като конете потеглиха на юг по Парк Авеню. Адресът на клуба предполагаше, че от железопътното депо човекът на Холмс би трябвало да завие на север по Четирийсет и втора улица. Същото се отнасяше и за стаята в „Сенчъри Клъб“, тъй като наскоро елитното заведение се беше преместило на Седма Западна Четирийсет и трета улица, което също би означавало завой на север след гарата.
Ако мъжът, когото следеше, се беше запътил към хотел „Брънсуик“ — където, знаеше Холмс, държеше постоянна стая — той би трябвало да слезе най-късно на Двайсет и пета улица, тъй като „Брънсуик“ се намираше на две пресечки източно от мястото, където Пето Авеню се срещаше с Двайсет и пета улица.
Но мъжът, който седеше леко прегърбен и изглеждаше погълнат от следобедното издание на нюйоркския вестник, закупен на Гранд Сентръл, не слезе на спирката на Двайсет и пета улица, нито на следващата, Двайсет и трета улица. Значи не отиваше нито в „Юниън Клъб“, нито в „Сенчъри Клъб“, нито в често посещавания хотел „Брънсуик“.
На Юниън Скуеър трамваят леко се разклати при преминаването върху линията към Бродуей и подмина четирите пресечки на Четвърто Авеню, достигайки до Лафайет Стрийт. Човекът на Холмс не слезе на нито една от тях. Когато Лафайет Стрийт се сля със Сентър Стрийт и пред тях се появи сградата на кметството, мъжът стана и се приготви да скочи от тролея. Холмс изчака конете да изминат още една пресечка, преди също да скочи и да се върне назад през тълпата от пешеходци, без да изпуска от поглед главата и раменете на мишената си.
Той веднага разбра къде отиваше човекът и се изненада. Беше предположил, че ще прекосят Ийст Ривър, че мишената му ще се качи на някой от фериботите. Фактът, че не се запътиха към фериботната площадка, го зарадва; той бе посещавал Ню Йорк няколко пъти, след като 1883 година бяха завършили строежа на Бруклинския мост, но никога досега не беше имал повод или възможност да мине по него. Фериботите винаги бяха изглеждали като по-разумния начин да се направи връзката между Манхатън и Стейтън Айлънд или Бруклин, точно както бяха постъпили двамата с Хенри Джеймс седмица и половина по-рано.
Той видя как мъжът плати таксата на гишето на металната будка и се изкачи по металната стълба към платформата за чакане. Холмс се бе наредил шести или седми зад него на опашката, плати своите пет цента и се присъедини към тълпата на платформата. Трамваите се движеха по линиите в централната част на моста, над тях имаше пешеходни пътеки, а от двете им страни се простираха пътни платна за карета и други превозни средства; Холмс знаеше, че на моста няма спирки. Затова спокойно се качи в задната част на вагона, в който се бе качил неговият човек, и се настани с гръб към мишената си. В близките прозорци се виждаха отраженията на предната част на вагона, но детективът знаеше, че ще е много трудно — и несъмнено безсмислено — мъжът да скочи от влака в движение.