— На двайсет и втори септември, хиляда осемстотин осемдесет и осма — каза госпожа Янгфелд.
Госпожа Бейнс се обърна с ококорени очи и се вторачи в приятелката си.
— Ила, откъде… знаеш? Точната дата, когато се е омъжила Ада? Аз не си спомням дори своята годишнина.
— Помня числа и дати — каза госпожа Янгфелд. — Тоти, твоята годишнина е на четиринайсети декември… не че има някакво значение, защото Хенри избяга преди четири години.
Госпожа Бейнс извърна поглед и тропна с крак.
— Ада ми каза, че двамата с Джеймс са се оженили в Ню Йорк, в дома на леля ѝ на Западна двайсет и четвърта улица — продължи да разказва госпожа Янгфелд на Холмс, който бързо си записваше. — Каза, че за церемонията повикали цветнокож методистки пастор от някаква църква на Осемдесет и пета улица. Докарали органистка да им свири и имали торта с бяла глазура.
Госпожа Бейнс изгледа смразяващо приятелката си, но не каза нищо.
— Почти приключих тук — каза Холмс. — Работата на господин Джеймс Тод… той в газовата компания ли работи?
— Не, тук сте се объркали! — засмя се госпожа Бейнс. — Мъжът на Ада, Джеймс, е камериер в спалните вагони, дошъл е от Балтимор. Главен прислужник. Работи за Нюйоркските железници, но… горката Ада… те непрекъснато го пращат из цялата страна: Пенсилвания, Мичиган, Охайо, Илинойс, Масачузетс… дори до някои места в Канада.
— Онтарио и Квебек — каза госпожа Янгфелд.
— Където и да го изпращат, той отсъства ужасно дълго — рече госпожа Бейнс, очевидно вбесена, че приятелката ѝ и съседка знае толкова много. — Ада си стои сама вкъщи, отново чака дете, сама по цял ден се грижи за двете момичета и бебето. Тоя мъж може и да изкарва добри пари като главен камериер, но твърде често не си е вкъщи.
— Повече няма да отнемам от времето ви, дами — каза Холмс, прибра папката и намести очилата на носа си. — Много ми помогнахте. Информацията ви за семейство Тод и останалите ви съседи ще помогне на Бруклинската квартална доброволческа асоциация да финансира чудесна игрална площадка тук.
— За децата има предостатъчно празни места, където да играят — каза госпожа Бейнс. — Онова, от което наистина се нуждаем, е един хубав, чист, порядъчен салун, като онези, които имахме на Флатбуш Авеню, преди Моста да събори всичко.
— О, млъквай, Тоти — каза госпожа Янгфелд. Поглеждайки Холмс в очите, тя каза: — Тя не говореше сериозно, господин Уилямс.
Холмс кимна, повдигна учтиво шапката си, отстъпи назад към тротоара, завъртя се леко настрани, сякаш се канеше да се отдалечи, но после отново се обърна към двете жени.
— Простете ми, ако въпросът ми ви се стори коравосърдечен… той е включен в преброяването, но рядко се налага да го задавам…
Двете дами зачакаха.
— Случайно ми се удаде възможност да видя господин Джеймс Тод, без да имам удоволствието да се запозная с него — каза тихо Холмс, показвайки видими признаци на смущение. — Господинът имаше сини очи, руса коса — не беше останало много от нея, но определено беше руса — и много светъл цвят на кожата…
Госпожа Бейнс се засмя сърдечно.
— И вас е заблудил — рече тя, разкривайки дупката в иначе безупречната поредица от бели зъби.
— Заблудил… — започна Холмс.
— Джеймс Тод се преструва — каза госпожа Янгфелд. Тя също звучеше смутено. — Казал на Ада, че се преструва още от дете.
— О, да — каза госпожа Бейнс, без да спира да се смее. — Джеймс Тод е много добър в преструвките.
— Преструвки? — рече Холмс. — Искате да кажете, че се преструва на…
— Бял — каза госпожа Янгфелд. — Джеймс Тод не изглежда черен, но съпругата му Ада ни е казвала дузина пъти, че дядо му и майка му са били роби-работници в Каролина. Голямо мешане на расите е ставало с онези роби и много от родените деца се опитват да минат за бели тук. Макар че малцина изглеждат толкова бели като Джеймс Тод.
— Но поне се е оженил за една от своите — каза госпожа Бейнс. Холмс повдигна шапката си за последен път.
— Благодаря ви отново, дами.
В нощния влак към Вашингтон Холмс осъзна, че е много уморен. Утрешният ден щеше да е отрупан с работа, защото трябваше до обяд да разреши загадката кой изпраща ежегодните картички с надпис „Тя беше убита“ и след смрачаване трябваше да проникне в имението на Хенри Адамс — деликатна задача в модния, пълен с полицаи район, където бяха избрали да живеят семействата Хей и Адамс.