— Основният въпрос всъщност е дали да кажа на Клара за всичко това. Тя страстно колекционира всички издадени разкази за тъй наречените приключения на нашия нов приятел.
— Да кажеш на Клара какво? — попита Клара Хей от вратата, която бе отворила тихо, докато двамата приятели разговаряха на висок глас.
След като заключи вратата на стаята си, Джеймс взе чадъра си — макар в този топъл мартенски вторник небето да беше ясно — и излезе на разходка, която според Хей щеше да продължи около две мили, за да разгледа Капитолия и Библиотеката на Конгреса. Хей беше добавил, че ако Хари иска да разгледа красивата нова сграда на Томас Джеферсън, която се строеше в момента и след няколко години щеше да приеме увеличената Библиотека, ще трябва да прибави още някоя друга пресечка към разходката си, за да види извисяваща се предна фасада, която гледа към Втора улица С. И.
Джеймс изпитваше угризения, че беше казал на приятеля си, че иска просто да се пораздвижи и да поразгледа забележителностите, когато всъщност имаше наум далеч по-зловеща причина да посети Библиотеката на Конгреса в Капитолия.
Следобеда на предишния ден Хенри Джеймс бе извършил може би най-неджентълменското действие в целия си живот.
Прислужничките чистеха стаята на „господин Сигерсон“, когато Джеймс се качи на горния етаж. Те изнасяха чаршафите и застилаха нови, докато проветряваха стаята от наслоения цигарен дим, и бяха оставили вратата широко отворена.
Джеймс се спря и надникна вътре. Холмс беше излязъл по-рано, опитвайки се да скрие лицето си зад периферията на ниско нахлупената си шапка и високо вдигнатата яка на шлифера си, но почти сигурно се беше предрешил като някой друг. Никой не можеше да каже кога щеше да се върне. Тъй като прислугата се бе заела първо с оправянето на леглото му, стаята му се намираше в пълен хаос — по пода се валяха дрехи, навсякъде бяха пръснати книги, по скъпите масички имаше разпиляна пепел, карти на Вашингтон и Ню Йорк лежаха разгърнати върху пръснатите по пода обувки и чорапи. Някое разхвърляно младо момче, решено да ядоса родителите си със своята немарливост, едва ли щеше да се справи по-добре.
Но на облегалката на един от столовете беше преметнато сакото, което Холмс бе носил сутринта предишния ден, когато беше разговарял с Хей, Кинг и Джеймс в кабинета на Хей.
След като погледна гузно през рамо и видя, че няма никого, но с ясната мисъл, че разполага само с няколко секунди, в които да тършува, Джеймс влезе бързо в стаята и опипа предния джоб на сакото. В началото на разговора им Холмс бе извадил четири фотографии, а им беше показал само три от тях — на полковник Себастиан Моран, размазаният образ на младия Лукан Адлер и една стара фотография на жената, за която каза, че се е наричала Ирен Адлер, преди да се представи за приятелката на Клоувър Адамс, Ребека Лорн.
Така и не им бе показал четвъртата фотография.
Джеймс не очакваше да намери нещо, затова се изненада, когато измъкна от джоба четирите снимки и една телеграма. Три от тях бяха същите, които детективът им бе показал в понеделник сутринта, но на четвъртата — доста официална, човекът бе облечен в черен смокинг със старомодна висока якичка, и очевидно изрязана от по-голяма фотография — се виждаше около четирийсет– или петдесетгодишен мъж, гладко избръснат, със странно хлътнали бузи и пронизващ поглед изпод внушителните вежди. Няколко кичура прошарена черна коса висяха над странните му вълчи уши.
В облеклото на мъжа и леко прегърбената му стойка имаше нещо професорско, но и доста хищническо в начина, по който изпитото лице се бе издало напред, а черните рамене се издигаха зад него. Колкото и строга да беше позата му, на Джеймс му се стори, че зърва езика на мъжа, уловен, докато облизва едва видимите малки, но смущаващо остри зъби.
Телеграмата беше адресирана до Шерлок Холмс, до поискване, и бе изпратена до най-близкия вашингтонски клон на Уестърн Юнион; на нея бе отпечатана датата на предишния ден, и гласеше:
ПОТВЪРДЕНО, МРЕЖАТА НА МОРИАРТИ РАЗПРОСТРАНЕНА ВЪВ ФРАНЦИЯ ГЕРМАНИЯ ИТАЛИЯ И ГЪРЦИЯ ТЧК МРЕЖА ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ПОДДРЪЖКА НА ПРЕСТЪПНИЦИ И АНАРХИСТИ ВЪВ ВАШИНГТОН НЮ ЙОРК БАЛТИМОР И ЧИКАГО ТЧК ДЕЙСТВАЙ ВНИМАТЕЛНО ТЧК
МАЙКРОФТ
Джеймс прибра фотографиите и телеграмата обратно в джоба на сакото и бързо излезе в коридора, точно когато една от прислужничките се появи зад ъгъла, понесла чисти чаршафи.
Тя отстъпи встрани, за да позволи на Джеймс да продължи към стаята си, и писателят не забеляза в почтително наведения ѝ поглед признаците, че е разбрала за прегрешението му.