Джеймс прекоси малкия парк и тръгна на изток по Пенсилвания Авеню, като от време на време хвърляше по някой незаинтересован поглед през желязната ограда, заобикаляща обширната затревена площ край северната част на Белия дом. На ъгъла сви на юг по Петнайсета улица С. З. и продължи през още няколко пресечки напред, преди да завие на югоизток, към южното разширение на Пенсилвания Авеню С. З.
След като измина с бърза крачка една миля по Пенсилвания Авеню, на Джеймс му се наложи да изчака за момент, докато успее да прекоси улицата между каретите и колите, теглени от тежкотоварни коне, преди да продължи по Конститюшън Авеню и да измине още половин миля на изток. Беше решил да хвърли поглед на новата сграда на Томас Джеферсън, само за да може по-късно да каже на Хей, че я е видял.
След още две пресечки на юг, по Втора улица, той се озова пред новостроящата се сграда — три етажа от впечатляващия нов дом на Библиотеката вече бяха изградени, но обвивката ѝ все още бе куха и фасадите бяха окичени с кранове, въжета, скрипци и такъми, каквито се виждаха по корабите, и решетки от желязо и дърво, крепящи празния терен между високите колони на третия етаж. Цялата площ около издигащата се сграда беше осеяна с номерирани гранитни блокове, палети с дъски, защитени от капризите на времето с насмолен брезент, натоварени коли, работници и дори още кранове, скрипци и кабели.
Джеймс можеше да продължи да върви на юг и след това да свие към Капитолия по Индипендънс Авеню, но той предпочете да се върне обратно към Ийст Капитол Стрийт и да премине през празното разкаляно пространство, което може би някога е било неподдържана градина — като внимаваше да не стъпи встрани от тясната калдъръмена пътечка — преди да се изкачи по стълбището към източния вход на Капитолия.
Същата сутрин, когато Джеймс и Хей бяха чути от Клара, писателят очакваше или скандал, или приятелят му да излъже, но не се случи нито едно от двете. Хей призна всичко на съпругата си. Вместо да се ядоса, че е била подведена, Клара Хей бе във възторг, че техният гост „Ян Сигерсон“ всъщност се е оказал предрешеният детектив Шерлок Холмс. Джеймс предположи, че Хей ѝ бе разкрил всичко, защото не беше сигурен кога точно Холмс ще се появи пред Клара и прислугата без дегизировката си като Сигерсон.
— О, той е майстор на преструвките! — ахна Клара, притискайки възторжено длани пред гърдите си като в молитва. — Каква чест е за нашия дом да приеме като гост Първия в света и най-изтъкнат детектив-консултант. С нетърпение очаквам да споделя с Мари и Елън…
— Не трябва да казваш на никого, скъпа — прекъсна я Хей, вдигайки предупредително показалеца си. — Господин Холмс е тук под чужда самоличност на изключително сериозна мисия, доколкото разбирам, в която животът му може да бъде застрашен, ако се разчуе за присъствието му в Америка. Това до голяма степен е причината Хари да ни помоли да запазим в тайна посещението на Холмс.
— О, да, естествено… разбирам… но след края на приключението — каза Клара Хей и притисна преплетените си пръсти към устните, сякаш за да ги запечата засега. Тя продължаваше да се усмихва широко. — Трябва да донеса януарския брой на „Харпърс Уикли“, в който е отпечатан „Картонената кутия“! О, и февруарския „Харпър“ с разказа „Жълтото лице“! Трябва да попитаме господин Холмс какво е мнението му за хрониките на приключенията му, написани от доктор Уотсън!
Хей улови ръцете на съпругата си.
— Клара, скъпа, не трябва да смущаваме нашия гост. Господин Холмс не е автор на тези… публикувани приключения… не бива да го забравяш. Възможно е да има елементи на преувеличаване или дори някои неудобни елементи в тези разкази, които да смущават господин Холмс.
— Разбира се, разбира се — каза Клара, без да спира да се усмихва. И Джеймс беше сигурен, докато се качваше бързо по стълбището, за да си вземе чадъра, за да може да излезе преди Холмс да се е събудил, че броевете на „Харпърс Уикли“ щяха да се появят на долния етаж и в обсега на вниманието на Холмс още преди денят да е изтекъл.
Когато Джеймс беше казал на Хей, че смята да мине през Библиотеката на Конгреса, за да поразгледа, Хей бе настоял да напише „кратка препоръка“. Джеймс не смяташе, че ще му е необходимо за една, както смяташе той, обществена библиотека, но пъхна малкото листче в джоба на сакото си и не се сети за него, докато не беше спрян от някакви нисши библиотекари на вратата на затрупаната с книги зала на Библиотеката в Капитолия.