Естествено, тъй като Хей си беше Хей, той беше адресирал „кратката препоръка“ до Библиотекаря на Конгреса, някой си Ейнсуърт Ранд Спофърд. Нисшите библиотекари, които работеха на бюрото до входа, скочиха от местата си, след като прочетоха бележката от Хей, запърхаха като уплашени гълъбчета около Джеймс и след това най-главният от тях лично повлече писателя нагоре по стълбището към кабинета на Библиотекаря на Конгреса.
Самият Спофърд беше слаб, възрастен мъж, с нездрав цвят на лицето, рошава прошарена брада и дълга изтощена коса, която висеше на кичури от оплешивяващата му на темето глава. Лицето му бе доминирано от носа, който според Джеймс спокойно би могъл да е изсечен от някой от гранитните блокове, въргалящи се около новостроящата се Библиотека.
Библиотекарят излезе иззад огромното си бюро, за да разтърси ръката на Джеймс, макар това да беше по-скоро подаването на някакво мъртво, бяло, безгръбначно нещо, отколкото разтърсване.
— Добре дошли, господин Джеймс. За Библиотеката на Конгреса вашето посещение е чест. С какво можем да ви помогнем днес?
Джеймс се смути за миг. Той си беше представял, че проучването му тук ще бъде анонимно, невидимо.
— Може би искате да разгледате нашата колекция от вашите чудесни романи и сборници? — настоя Ейнсуърт Ранд Спофърд. Той продължаваше да стои до Джеймс и като че ли не се чувстваше в свои води, ако не седеше зад огромното си бюро.
— О, господи, не, не — възрази Джеймс. — Нуждая се само от няколко минути, за да проведа едно… проучване… както великодушно би го нарекъл някой.
— Разбира се! — извика Спофърд, потривайки кокалестите си ръце, сякаш двамата току-що бяха сключили важна сделка. Библиотекарят докосна някакво сложно устройство на бюрото си и секунда по-късно в стената от книги се отвори невидима врата, през която мълчаливо влезе висока, слаба дама.
— Това е госпожица Милър, моята главна помощник-библиотекарка — каза Спофърд. — Нашият почетен гост днес, госпожице Милър, прочутият американски писател Хенри Джеймс.
Тъй като госпожица Милър беше спряла на три ярда от него, твърде далеч дори за полово егалитарното американско ръкостискане, прочутият американски писател Хенри Джеймс се поклони леко.
Госпожица Милър, видя Джеймс, беше абсолютна карикатура на библиотекар. Висока, слаба до степен да изглежда кокалеста, с прибрана в непривлекателен кок коса, облечена с грозен кафяв памучен сукман, под който беше облякла нещо, наподобяващо закопчана догоре мъжка риза, мънички бифокални очила, кацнали на върха на дългия ѝ нос, и табелка с името ѝ, закачена върху лека издатина, която би могла да бъде и лявата ѝ гърда, под наподобяващия зебло плат на роклята ѝ. Д. МИЛЪР.
„Д. Милър — помисли си Джеймс. — Моля те, боже, не.“
— Малкото име на госпожица Милър е Дейзи, така че вече можете да се смятате за добри познати — каза Библиотекарят Ейнсуърт Ранд Спофърд с дрезгав лай, който би трябвало да представлява някаква форма на смях.
Госпожица Милър се изчерви леко. Джеймс погледна надолу към обувките си, които се бяха покрили с неприятен на вид прах по време на разходката му покрай строителната площадка.
— Господин Джеймс желае да проведе някакво проучване, госпожице Милър — говореше Спофърд. — Ако имате нужда от допълнителна помощ, господин Джеймс, можете веднага да ме потърсите… — И меката ръка отново се протегна.
Джеймс докосна реликвата и последва госпожица Милър през входа в стената.
Обикновената библиотекарка… без главно Б… го поведе през лабиринта от задръстени с книги малки кабинети до тесен, висок три етажа коридор, който, както Джеймс с изненада установи, представляваше самата Библиотека на Конгреса. Или поне част от нея. Книгите запълваха не само всеки свободен рафт, но бяха струпани и на пода, край железния парапет на всеки мецанин, и върху всяка свободна маса, бюро и повърхност.
Госпожица Милър забеляза изненадания му поглед.
— Когато Библиотекар Спофърд зае поста си през 1864 година, назначен от самия президент Линкълн — каза тя с изненадващо чувствен глас, — Библиотеката на Конгреса притежаваше по-малко от шейсет хиляди тома, голяма част от които бяха дарение от частната библиотека на Томас Джеферсън. Сега разполагаме с почти четиристотин хиляди… надминали сме Бостънската обществена библиотека като най-пълен библиотечен източник на Америка… и намерението на Библиотекар Спофърд е до три години, когато трябва да се преместим в новата Сграда на Томас Джеферсън, книгите ни да достигнат един милион.
— Достойно за похвала — чу гласа си Джеймс, докато двамата вървяха по препълнения коридор, криволичейки между купчините книги. — Наистина достойно за похвала. Прекрасно.