Той погледна към звездите. Още нямаше един часа. Разполагаше с достатъчно време.
Щом се озова в кухнята, Холмс приклекна и остана така няколко минути, пазейки пълна тишина — контролираше дишането си до такава степен, че и самият той да не може да го чува — без да прави нищо друго, освен да се ослушва в празната къща. Джон и Клара Хей бяха споменали, че прислужниците на Адамс са пуснати в почивка за три дни, преди да се върнат и да приготвят къщата за завръщането на Хенри Адамс в петък, и инстинктите на Холмс му подсказваха, че огромната къща наистина е празна.
Той запали един ръчен газен фенер, не по-голям от дланта му, и спусна металното му покривало така, че да пропуска само слаб лъч светлина право напред. След няколко минути беше сглобил отново ключалката, бе заключил и залостил с резета вратата и се промъкваше тихо по тесните стъпала на задното стълбище, използвано от прислугата.
Макар и двете къщи да бяха проектирани в така наречения романски стил, домът на Адамсови имаше различно вътрешно усещане и различни външни пропорции. Холмс беше посочил на Джеймс изобилието от кули, кулички, фронтони и огромни комини в дома на семейство Хей; къщата на Адамсови — обитавана сега единствено от вдовеца и прислугата му, разбира се — беше с по-семпъл, по-модерен външен вид, а единствената ѝ архитектурна украса бе двойният бял свод на входа.
И двете сгради имаха по четири етажа, но Адамсовата имаше равна фасада. Една от стаите на втория етаж беше кабинетът на Хенри Адамс и Холмс откри за нула време заключената му врата. В съседната стая, чиято врата също бе заключена, някога се беше помещавала малката фотографска лаборатория и тъмна стаичка на Клоувър Адамс, в която — според Клара Хей — сега се съхраняваха грижливо описаните фотографии, направени от мъртвата жена.
Холмс се справи за по-малко от минута с елементарната ключалка и щом се озова в стаята без прозорци, усили отново пламъка на фенера си и започна да преглежда чекмеджетата с фотографски плаки и снимки.
Беше се доверил на прочутата подреденост и деловитост на Хенри Адамс и не остана разочарован. Адамс беше направил опис и архивирал повечето от фотографските изображения на Клоувър след смъртта ѝ през декември 1885 година. На Холмс му бяха необходими само няколко минути, за да открие дневника с описа — част от който бе написан на машина, а остатъкът — с четливия почерк на Хенри Адамс — и ключа за специално конструираните архивни шкафове.
Том 7 — стр. 24 — # 50.23 — „Р. Лорн, февр., 1884“, снимката, надписана със сбития почерк на Клоувър: „Ребека Лорн, права, в римски костюм“.
Холмс намери снимката, извади я и приклекна, за да съсредоточи светлината от фенера върху нея.
Жената видимо се чувстваше неудобно, „римският костюм“ беше изработен доста аматьорски, а лицето ѝ бе извърнато в полупрофил към камерата. Но нямаше никакво съмнение, че „Ребека Лорн“ беше жената, която Шерлок Холмс познаваше като Ирен Адлер. Той върна фотографията на мястото ѝ.
Том 7 — стр. 9 — #50.9 — „Р. Лорн“, без дата, надписана с почерка на Клоувър: „Ребека Лорн с банджо“. Допълнено отново с нейната ръка — „Много добра“.
Холмс насочи тесния лъч на фенера към снимката. Наистина много добра фотография на Ирен Адлер/Ребека Лорн. Жената беше по-възрастна, отколкото я помнеше Холмс, но все пак си оставаше доста привлекателна. Клоувър Адамс я беше изправила в ъгъла на стая, близо до прозорец, и я бе накарала да хване банджото така, сякаш свиреше. Холмс беше виждал това банджо и преди.
Лицето на Лорн/Адлер бе обърнато към прозореца и леко извърнато напред, за да улови меката светлина. Клоувър беше използвала широкоъгълни лещи — Холмс предположи, че са Долмайерови лещи, които бяха навлезли във фотографията приблизително по времето на смъртта на Клоувър — и беше постигнала образ, намиращ се някъде по средата между портрет и кадър от ежедневието.
Том 7 — стр. 10 — #50.10 — „Р. Х., февр. 8, 1884“, дата и надпис като на първата фотография, която бе видял Холмс, надписана отново с почерка на Клоувър: „Ребека Лорн, права, в римски костюм“. Лицето ѝ отново бе леко извърнато настрани. Холмс остави снимката на мястото ѝ.
Том 9 — стр. 17 — #50.106 — „Олд Суит Спрингс, Вирджиния, юни, 1885, Ребека Лорн и братовчед ѝ Клиф Ричардс, Х. А.“ „На площада пред къщата“ — гласеше надписът със старателния почерк на Хенри Адамс.
Холмс извади малката си лупа и огледа снимката. Ребека Лорн гледаше право в камерата и само горната част на лицето беше скрита под бонето ѝ, но нейният „братовчед Клифтън Ричардс“ беше навел главата си така, че периферията на шапката му скриваше цялото му лице. Фигурата му бе достатъчно атлетична, за да е на Лукан Адлер, но човек нямаше как да е сигурен. Холмс върна снимката в папката ѝ.