— Предполагам, че не смятате Самюъл Клемънс… Марк Твен… за заподозрян! — възкликна Джон Хей.
— Само пишещата му машина — отвърна Холмс. — И преди да продължим с разследването, трябва да разберем кой е имал достъп до нея след смъртта на Клоувър Адамс.
— Някой може да ги е подготвил преди смъртта ѝ — каза Клара Хей.
Холмс леко се усмихна на домакинята си.
— Може би. Но този човек също би могъл да е и убиецът ѝ. Което е още една причина да разговарям с тази личност Твен-Клемънс колкото се може по-скоро. — Обръщайки се към Хенри Джеймс, Холмс извика: — Бързо, Джеймс. Пригответе си багажа и да тръгваме. Играта започва!
— Какво те накара да се върнеш в Щатите, Сам? — попита Хауълс.
— Бизнес — изръмжа мъжът между хапките печено ребърце. Само бизнес. Пари, дългове и бизнес. Бизнес, дългове и пари. Снощи вечерях с Андрю Карнеги.
Джеймс, макар да не обръщаше особено внимание на старите и новите милионери, беше впечатлен.
— Как мина вечерята? — попита Хауълс.
— Екстра — отвърна Клемънс. — Карнеги искаше да говорим за яхти, за цената на златото, за британското кралско семейство, за библиотеки, за живота на семейството ми в Европа през последните няколко години, за швейцарските домашни учители и най-вече — и то доста обстойно, смея да заявя — за вятърничавата му схема как Съединените щати да погълнат Канада, Ирландия и цялото Обединено кралство в една Американска общност. Аз, от друга страна, исках да поговоря с него да ми заеме малко пари… или по-точно да инвестира малко капитал в чудесни и абсолютно сигурни спекулации.
— Сигурен съм, че разговорът се е оказал продуктивен — каза Джеймс.
Клемънс отново сбърчи вежди.
— Разказах на Карнеги за инвестицията ми в „Каолатайп“, в различни други изобретения и игри, които със сигурност ще имат голям успех, в моята издателска компания и особено в наборната машина на господин Пейдж, само в която досега съм изсипал около сто и деветдесет хиляди долара, без да видя и едно проклето… без да видя отвратителното нещо да работи както трябва за повече от две минути.
— Какво каза господин Карнеги за тези възможни инвестиции? — попита Хауълс.
— Наведе се напред и ми прошепна тайната си как човек да забогатее и да остане богат — отвърна Клемънс с нисък заговорнически глас.
Останалите трима мъже около масата, включително Холмс, също се наведоха заговорнически напред, за да чуят тайната на експерта Андрю Карнеги.
— Карнеги каза — прошепна Клемънс, — и ще цитирам дословно… „М’чето ми, сложи всичките си яйца в една кошница и я пази като зеницата на окото си“.
Докато Хауълс и Джеймс се смееха, а Холмс само се усмихваше под мустак, Сам Клемънс продължи да се мръщи.
— И го каза абсолютно сериозно — изръмжа той през смях.
— Може би наборната машина на Пейдж е твоята кошница — каза Хауълс.
Клемънс изсумтя.
— Ако е така, значи е кошница без дъно или дръжки.
— Защо просто… как го казвате вие, американците?… не зарежете тоя неизгоден бизнес? — попита Холмс.
— Инвестирал съм твърде много — изръмжа Клемънс. — Като бизнесмен направо съм създал лоша репутация на думата „глупак“. Така каза Ливи. Така каза и мускулестият ми приятел-пастор Джо Туичъл. Така казват всичките ми приятели, които не са затънали до ушите в дългове. Но аз все още се надявам, че машината на Пейдж ще се окаже пътят към моя успех и сигурността на семейството ми. Разбирате ли, това чудо не само набира идеално буквите, но и подравнява автоматично… нещо, което никоя наборна машина на планетата не може да направи. Добрите новини са, че в момента се сглобяват четирийсет или петдесет бройки от изумителната машина на Пейдж, и „Чикаго Трибюн“ ще изпробва една от тях. Преди да приключа с това пътуване, планирам да измина осемстотинте мили до Чикаго и да поговоря с Пейдж. Целта ми е по време на този разговор да разтрогна партньорството ни…
— Но Джеймс Пейдж може да е много убедителен в разговорите на четири очи — предположи Холмс.
— Убедителен? — извика Клемънс толкова силно, че неколцина от клиентите на заведението се обърнаха към масата му. — Ами, всеки път, когато уредя нещата така, че да наближи денят на страшния съд за Пейдж, намерението ми да изтегля инвестицията си е окончателно и съдебните дела застрашително надвисват над главата му, изобретателят разиграва поредното блестящо представление, което може да засрами дори Едуин Бут — сълзи, искрени обещания, сърцераздирателни уверения, наранено достойнство, списък от факти и цифри, които могат да пратят в кома дори дипломиран счетоводител, и всичко това поднесено със злочестата физиономия на искрено наранен човек, която би могла да удари в земята дори басет с хемороиди. Джеймс Пейдж е способен да убеди дори риба да излезе от водата, за да се поразходи с него. Колкото и големи да са убедеността и решимостта, които съм насъбрал за времето преди срещата ни, всеки път, когато съм с Пейдж, аз му вярвам. Нищо не мога да направя. Ливи казва, че човекът не е никакъв изобретател, а хипнотизатор. Според мен той е един от най-смелите и величествени лъжци, които са завличали спечеленото с усилия богатство на трудолюбив писател. И накрая му давам поредните петнайсет, двайсет и петдесет хиляди долара само заради качественото му представление.