— Според теб какво ще направи Кейл?
— Какво може да прави, освен да изчаква? Икард е пратил по границата почти цялата си войска. Пред Кейл и Хенри Мъглата има хиляда километра окопи на Антагонистите и триста километра швейцарска гранична територия, пълна с изнервени войски. Според мен ще остане в готовност.
Някой почука и вратата незабавно се отвори от външната страна. Пазачът с дълбок поклон пропусна в стаята Арбел Матераци. Тя може и да беше последната владетелка на Матераците — народ, намалял дотолкова, че едва ли си струваше някой да го владее — но поне по външност наистина приличаше на кралица. Малко по-възрастна, по-красива, придобила от страданието сурово и властно излъчване. Всичко се бе променило само за няколко месеца: светът й — унищожен, баща й — мъртъв; сега тя заемаше първото място сред оцелелите Матераци, беше омъжена за братовчед си Кон… и в напреднала бременност.
21.
Минаха още четири дни, преди Лаконийците да потеглят, точно както се надяваше Кейл, покрай задната част на Голанските възвишения и директно към Шартр. Колкото и от скъпоценните си войници да бяха загубили при победата в Машер, тези жертви не можеха да надделеят над потребността от среброто на Антагонистите. Единственият друг източник на пари, освен даването под наем на военната им мощ, беше богатството, осигурявано от огромния брой Хелоти-крепостници в Лакония и от поробените страни, които ги заобикаляха почти отвсякъде. Те можеха да тероризират Хелотите и да изтребват техните лидери, но това само намаляваше доходите на Лаконийците — мъртвият роб си е мъртъв роб — и гарантираше непрестанни заплахи за бунт от страна на Хелотите, защото Лаконийците ги избиваха, независимо дали се бунтуват, или не. Всяко изтребване на няколко хиляди Хелоти ги правеше покорни в краткосрочен план, но в дългосрочен — далеч по-подозрителни. Макар да изпитваха страх от смъртта, още повече ги ужасяваше пълното унищожение. Именно това върна Лаконийците на бойното поле и ги тласна към атака на Шартр.
Непосредствената тревога на Кейл беше дали Лаконийците не са разбрали, че Изкупителите ще се опитат да ги спрат между стената на Голанските възвишения от едната страна и съвсем полегатия склон от другата. Склонът всъщност почти не им пречеше, освен че не позволяваше да виждат изцяло бойното поле, но въпреки цялата си привидна незначителност вършеше същата работа като здрава каменна стена, тъй като постепенно ги стягаше в далеч по-тясно пространство, отколкото всяко друго преди или след него. Щом Кейл ги нападнеше, дори и Лаконийците не биха били в състояние да се пренаредят по средата на битката.
За съжаление на Кейл, новоизбраният лаконийски крал Джереми Стюарт-Кларк наистина бе видял проблема, но разполагаше с ограничен избор: можеше да тръгне към Шартр през Голан и да поеме риска от минаването през теснината, или да остане на място и да чака, изчерпвайки ценните доставки, които току-що беше получил, и оставяйки хората си не само във физически, но и в умствен застой. Дори и най-дисциплинираният войник не е търпелив човек. Войниците бързо губеха ентусиазма си; бяха се подготвили за последния устрем след скуката на дългото чакане, и крал Стюарт-Кларк не би си позволил да ги спре отново без основателна причина. Нямаше такава причина. Изместването на юг, за да атакува Шартр на по-равен терен, щеше да отнеме поне една седмица и да даде на Изкупителите още повече време за подготовка — а те вече бяха имали предостатъчно време. Той знаеше, че Антагонистите се канят да им окажат допълнителен натиск, като атакуват окопите западно от Голан — маневра, която той вече нямаше как да отложи и която щеше да бъде напълно безсмислена, ако не нападнеше директно.
Той прецени рисковете и след като вече бе изклал една изкупителска армия, сметна за разумно да продължи. Освен това целият лагер страдаше от неприятно стомашно заболяване, което, макар и далеч не толкова лошо като дизентерията, причиняваше почти на всички ужасно разстройство и мъчителни болки в стомаха. Преценката на рисковете сочеше, че разумният избор ще е да поеме по най-краткия път към Шартр.
Кейл гледаше със смес от радост и внезапен страх как Лаконийците след почти три часа колебание тръгват към единствената изгодна отбранителна позиция в радиус от сто и петдесет километра. Но сега осъзна, че в предишните си две срещи с голямо сражение бе наблюдавал от безопасно място като небрежен зрител, преценяващ хладнокръвно къде са допуснати грешките. Днес, изправен срещу тази най-страховита армия, той бе принуден да признае разликата между това да знаеш нещо и да го изпиташ в действителност. Сега усещаше тази разлика. По някаква неизвестна причина страхът беше съвсем различен от онзи, който някога го вцепени при битката със Соломон Соломон в Червената опера. Този път сякаш от ужаса страдаха коленете му. Те наистина трепереха. В Червената опера ужасът бе парализирал гърдите му.