Тази единствена експлозия накара потресените лаконийски редици да спрат. Нито един от тях не бе имал тъй чудовищно преживяване — самата земя да изригне в небето с оглушителен трясък, по-страшен от гръмотевица. Редиците потръпнаха, спряха и залитнаха назад като едно цяло стреснато създание. Клането, предизвикано от човешка ръка, е ужасно, особено ако гледаш отблизо как жестоко обезобразява плътта и костите. Представете си обаче какво е да видиш за пръв път подобен катаклизъм от ослепителен блясък и дим. След рева на армиите, устремени да се вкопчат една в друга, за миг настана внезапно и необятно мълчание, като че ръката на някакво зловещо божество бе омагьосала земята между тях. Те бяха свикнали да секат или мушкат жестоко, ала никога не бяха виждали човек да бъде разкъсан, смазан или стрит на прах за по-малко от миг.
Зяпнал и изумен от провала на бъчвите, Кейл изпадна в плен на страха и паниката. Но не само той — крал Стюарт-Кларк бе паднал от коня си, който ужасено се вдигна на задни крака при експлозията, както и конете на няколко от вестоносците около него. Подплашените коне се втурнаха във всички посоки, страховитата атака напълно спря и безценният устрем по цялата верига с дължина над километър беше загубен. Всички командири бяха паднали от седлата като краля, или напразно се мъчеха да овладеят конете си. Кейл, ужасѐн от провала с бъчвите, получи няколко мига, за да овладее разпокъсаните си мисли.
Стрелците не му достигаха, но той ги бе изтеглил назад, за да обстрелва Лаконийците, след като бъдат ударени от всичките двайсет заряда, предполагайки, че някои няма да избухнат. Сега се спусна надолу по кулата, яхна коня, изкрещя на четиристотинте стрелци пред себе си да пуснат първия залп, и прати вестоносец при другите четиристотин, укрити на склона, със заповед да изчакат, докато Лаконийците се опитат да ударят отдясно. После, докато Лаконийците започваха да се подреждат за подновяване на атаката, той махна с ръка на Гил да поведе резервите според плана, за да подсили и бездруго много по-силния ляв фланг. Резервите, предимно оцелели бойци от Черните Корделии, бавно побягнаха наляво, а Кейл спря и осъзна, че в интервала между промяната на плановете и подновяването на битката не е имал представа какво да прави. Изчакай да видиш, изчакай да видиш. Но ужасът от бездействието, паниката от чувството, че трябва да остане на място, или да се върне обратно на кулата и да изчака — всичко това просто бе твърде силно, за да спре изведнъж. Той продължи да тича напред-назад покрай редиците може би двайсет секунди — цяла вечност — като изгубено и отчаяно дете, преди да се овладее и да спре. Както правеше някога в пристъпите на непоносима паника през дългите и горчиви нощи като дете, той захапа дълбоко дланта си под палеца и усети как вълната от болка започва да го успокоява. Спря, подиша дълбоко няколко секунди, после насочи коня обратно към кулата и след няколко минути пак се владееше, гледайки как битката се оформя и Лаконийците отново започват атаката.
Този път не атакуваха тичешком — просто напредваха и очакваха да се приближат. Това стана с най-мощните им бойци, срещу които стоеше сега основно подсиленият ляв фланг на Кейл. Но той нямаше толкова много хора, че да устои на по-силния фланг на Лаконийците и същевременно да осигури отбрана от шест до осем редици в центъра и отдясно. Затова прибягна до тисовите колове и куките. Това щеше да забави Лаконийците и да подсили отбраната. След като Лаконийците минеха през преградата, той бе обучил Изкупителите да отстъпват бавно и с бой, но да не влизат в решителна схватка. После четиристотинте стрелци от склона щяха да ударят Лаконийците изотзад, принуждавайки ги или да се обърнат, за да защитят гърбовете си, и така да нарушат ритъма на атаката, или да поемат по десет залпа в минута от най-добрите стрелци на света.
Отляво нямаше такива мерки. Лаконийското дясно крило наброяваше двайсет редици от техните най-силни и най-опитни бойци, но насреща им стояха почти петдесет реда Изкупители. Стига шлемовете да ги опазеха от смазващите удари на лаконийските мечове, и ужасната блъсканица на толкова много мъже да не доведеше до рухване на позициите, Кейл се надяваше да обърне натиска по десния фланг на Лаконийците и да ги изтласка назад и наляво, както те бяха сторили с Черните Корделии преди двайсет дни.