Кейл обаче не подозираше, че победата му е заменила една смъртна опасност с друга, над която той нямаше власт. Нежеланието на Боско да предприеме решителни действия в Шартр не бе породена от нерешителност, а от сложността на проблемите, пред които беше изправен. Той трябваше не само да унищожи враговете си, и то час по-скоро, но също така да унищожи и мнозина свои приятели. Знаеше много добре, че голяма част от неговите съюзници са водени единствено от съвместната им омраза. Те не бяха страстни привърженици на мечтата му за пълно прочистване на света, по простата причина, че не знаеха в какво вярва и биха били ужасени, ако можеха да узнаят. Той бе сглобил една грозна и шарена коалиция на богословски противоречия, много от тях напълно несъвместими, лични вражди, религиозни вражди и егоистични бунтари, усещащи ясно, че промяната се носи във въздуха, но твърде хитри, за да рискуват да бъдат хванати откъм губещата страна. Най-опасни от всички бяха онези, които също като Боско твърдо вярваха във видението за един чисто нов свят и се смятаха за не по-малко важни от него в пречистването на стария. На първо място сред тези опасни партньори стоеше Изкупител Пол Мосби — отдавнашен пазител на парите, които крепяха тази смес от безумни мечтатели и обикновени съюзници. Тъй като щедро раздаваше влияние и благосклонност, мнозина му бяха задължени и знаеха, че някой ден трябва да изплатят дълга си. Преди година Мосби придоби още по-голяма власт в Шартр, като арестува светкавично група заговорници Антагонисти, които бяха опожарили Базиликата на Милосърдието и Състраданието в сърцето на стария град, отстъпваща по значимост и святост само на огромния Купол на Светото учение. Изгубил надежда да дочака истинска конспирация, Мосби сам организира пожара и арестува четирима предварително набелязани братя с данни за умствени заболявания, чието състояние бе грижливо подсилено чрез прилагането на приспивателни лекарства. Те бяха набързо екзекутирани, и като награда Мосби получи правото да прилага на практика „упълномощаващия“ Акт, наречен така, защото го упълномощаваше да задържа под стража до четирийсет дни, когото пожелае, без да предяви обвинение. Рядко му трябваше толкова време, за да открие нещо, което да оправдае ареста. Някои от тях биваха освободени — както защото това създаваше усещане за справедливост, така и защото вече бяха белязани веднъж завинаги и знаеха много добре какво ги чака, ако не му сътрудничат в бъдеще.
Но Мосби започна да се наслаждава на нарасналата си власт, която вече прилагаше в почти най-чистата й форма. Той арестуваше и заплашваше Изкупители, които Боско не искаше да бъдат арестувани или заплашвани. Започна да спори с Боско и да налага собствените си идеи за обновената изкупителска вяра. Нещо повече — възразяваше му не само на четири очи, но и пред публика, за да изтъкне собствената си значимост и да покаже на новите вярващи, че не е някакъв си покорен слуга. И най-лошото — Боско бе чул, че той оспорва божествения произход на Кейл. Всъщност това беше само шега в смисъл, че момчето може наистина да е въплътеният гняв Господен, но никак не му личи. Както често се случва в живота, небрежната подигравка оказа върху Боско същия, или дори по-жесток ефект, отколкото цяла грижливо подготвена реч. От този момент съдбата на Мосби и неговото обкръжение беше решена. Но не и неминуема. Боско щеше да се изправи срещу две мощни групировки, всяка от които не бе сигурно дали може да унищожи поотделно, камо ли заедно в рамките на няколко часа. Той имаше едно огромно предимство: пълната неочакваност и потресаващата оригиналност на онова, което възнамеряваше да направи.
Малко битки са наистина решаващи. Дори онази на Голанските възвишения, която сякаш напълно отговаряше на това понятие, зависеше за трайния си резултат от събитията, които протекоха в Шартр веднага след победата над Лаконийците. Най-напред Боско свика Конгрес на Братствата на Вечното Преклонение, уж за да се помолят за спасение от Лаконийците. Ако Кейл загубеше, молитвите нямаше да им помогнат. Ако спечелеше, резултатът щеше да бъде напълно противоположен на молбите им.
След като чу за поражението на Лаконийците, Боско имаше своя битка за водене. Участниците в Конгреса, който включваше повечето от поддръжниците на Боско, били те надеждни или не, бяха изолирани в Дома за срещи от неговия религиозен пазител — Изкупител Франсис Халдера. Като високопоставен член на Братствата, той се оказа извънредно полезен през годините, когато Боско се опитваше да събере поддръжници в Шартр от своята далечна база в Светилището. Халдера притежаваше ненадминат талант в задкулисните сделки — мазен, когато трябват ласкателства, и безмилостен, когато изнудването е най-полезно. Но така или иначе, идваше времето, когато тези качества вече нямаше да бъдат потребни — пълната липса на вяра и смелост у този човек стана централна част от деликатно балансирания план на Боско. Преди началото на молитвите изолираха Халдера в отделна стая и го успокоиха със сладкодумни лъжи. След новината за победата на Кейл му представиха доказателства, че е пребил четирима послушници и ограбил един, което бе вярно, и че е разпространявал антагонистката ерес сред мнозина други, което бе чиста измислица. Дадоха му да разбере, че заради престъпленията си, били те истински или фалшиви, ще бъде изпечен на бавен огън — но ако си признае и окаже съдействие, ще се отърве само с изгнание. Нищо чудно, че той веднага се съгласи да разобличи както себе си, така и всеки друг, когото му посочат. Дадоха му писмен текст и двайсет минути, за да го научи наизуст, докато нищо неподозиращите Братства се молеха за победа, която вече беше спечелена.