Докато подготвяше гибелта на приятелите си, които лесно можеше да събере на едно място, Боско трябваше в същото време да пристъпи към премахване на своите врагове, разпръснати из целия град, и да приключи с всичко това приблизително по едно и също време. Изключително важно бе да не допусне в града новината за победата на Кейл колкото се може по-дълго. Вестта за подобно епично избавление би породила ликуване и хаос, а шансовете за унищожаване на неговите противници зависеха до голяма степен от това дали ще са там, където трябва да бъдат.
Когато ужасеният и объркан Халдера се изкачи по стъпалата на едната от двете големи каменни катедри пред Конгреса под зоркия поглед на Боско, който вече стоеше върху другата, на трийсет метра от нея, първите убийства вече бяха на път да започнат в метоха. Докато Изкупител Льов и двама негови събратя, който просто имаха нещастието да бъдат в компанията му, се молеха за победа, четирима от убийците на Гил се приближиха до тях и ги намушкаха по шест-седем пъти. Други жертви не бяха тъй лесно достъпни. Знаменосецът на Хаселитите излезе на улицата след половинчасово съвещание и от близкия прозорец го порази арбалетна стрела с такава сила, че според очевидци минала през тялото му и наранила монаха-телохранител зад него. Тази неправдоподобна история всъщност беше напълно вярна, тъй като убийците на Гил предпочитаха свръхмощния арбалет, наречен „касапина“, защото улучените от него почти винаги падаха като ударени с касапски чук. Оръжието обаче имаше един недостатък — тетивата му беше тъй силно обтегната, че понякога при освобождаване на спусъка цялото устройство се разпадаше експлозивно, като от взрив на Люта селитра. Точно така оцеля Изкупител Бреда, командир на папската охрана от ордена на Бегардите. По-привикнал с идеята за атентати, отколкото повечето набелязани жертви, той осъзна смисъла на оглушителния звън от разпадането на арбалета в ръцете на пратения за него убиец и веднага се втурна към най-близкия изход. Там обаче късметът и здравият разум му изневериха. Най-близкият път за бягство се оказа задънената уличка Жан Ру, и непознаването на територията му коства живота. Веднага щом осъзна, че е попаднал в задънена улица, той побягна обратно, но на пътя му се изпречи убиецът с дълбока кървяща рана на челото, причинена от избухването на арбалета. Потресен от неуспеха, той беше готов да пожертва живота си, за да изпълни задачата. Саможертвата наистина се състоя, когато охраната на Бреда най-сетне дотича да го спаси, но едва след като убиецът му отсече ръката до китката и го намушка в белия дроб.
Други убийства с арбалетни стрели се оказаха по-успешни: Пирен умря на Рю дьо Шатодюн заедно с Харди и Неш; Падре Пийт — в Голямата аудитория; Изкупител Оливър „Любящия“ — наречен така заради необичайната му нежност — в жилището си на Рю дьо Реверди, с особено точен изстрел. Той бе даден от прозореца на стая, отдалечена на петдесет метра, мина през прозореца на свещеника и го улучи в гърдите, докато минаваше оттам за пръв път през този ден. Но майсторите-убийци винаги са в недостиг, също като добрите резбари или водопроводчици. При тези изключителни изисквания към убийствените умения на неговото тайно братство, Гил бе принуден да разчита първо на майсторите, после на кадърните и накрая — на когото му падне. За последните взе решение да си вършат работата отблизо с оръжия, изискващи по-малко изтънченост и опит. Постигната бе задоволителна поредица от успехи с нож, къс меч и малка мотика — но не липсваха и неизбежни провали, макар и по-малко, отколкото бе очаквал. На няколко пъти намушкаха погрешния Изкупител, или охраната се оказа по-бдителна от очакваното, или пък самият убиец — по-некадърен. Но за двете основни цели — Гант и Парси, Гил, разбира се, отдели най-добрите — тоест Джонатон Бригейд и самия себе си. Кой от тях свърши по-добра работа, зависи от предпочитанията ви към находчивост и бърза мисъл, или огромно умение в боравенето с оръжия и изключване на всяка случайност.