Оказа се, че е имало свидетел на станалото, и Гил го спаси от екзекуция, защото бе любопитен да узнае в пълни подробности какво се е случило с Парси.
Гил ахна неволно, виждайки как залпът на стрелците се понесе по красива и страховита дъга към невидимия мърморещ свещеник. Чу мелодичното свистене на стрелите, устремени към целта, после смес от пукот, звън и глухи удари, когато улучиха стената, земята или човека. Изчисленията му се оказаха правилни — но на косъм от грешката. Парси бе ударен само от трите най-крайни стрели на облака — една в крака, друга в слабините и трета — в корема. Докато се готвеше да избяга от кулата, Гил чу изненадан вик и писък на болка. Но болката можеше да е причинена от всякаква рана. Той се успокои едва четири часа по-късно, след като спаси и изслуша очевидеца — млад монах, който седял под колонадата, докато господарят му си четял молитвите.
На четиристотин метра оттам раздразненият Мосби, непривикнал да го държат в неведение и готов да напомни най-гневно на Боско с кого си има работа, чакаше в една стая, приспособена от Боско за тайна тъмница. Стаята беше малка, с високо прозорче, така че никой да не може да погледне навън, и разположена колкото се може по-далече от арестите и клането. Мосби любезно помоли един слуга да му донесе питие (той смяташе грубостта към слугите за признак на простащина) и Бързица дойде с кана, за да изпълни молбата му. После въведоха някого, който приличаше на Боско, и Мосби вдигна глава.
— Аз трябва…
Но какво трябва, остана завинаги неизвестно, защото Бързица го хвана за косата и му преряза гърлото.
Междувременно Джонатон Бригейд започваше да усеща, че е крайно време да престане да търси някакво идеално място за убийството, и все пак беше сигурен, че ако погледне още мъничко по-нататък, непременно ще го намери. През цялото време един тих глас (със сигурност не на съвестта му) го приканваше да се върне към първоначалния план, колкото и да беше незадоволителен и рискован. По-добре нещо, отколкото нищо. Така ще се погубиш. Спри. Но не можеше — непрекъснато му се струваше, че отговорът го чака само след няколко крачки. А после една врата се отвори пред него и той се озова лице в лице с Изкупител Гант, следван от шестима свещеници. Двамата се спогледаха и Гант се опита да разбере откъде го познава, но не успя. В главата на Бригейд за секунда се възцари пустота, но всяка клетка на тялото му излъчваше инстинктите на убиец. Той лекичко пристъпи напред, така че Гант трябваше да остане на прага, блокирайки свещениците зад себе си. После му хрумна идея — злонамерено казаната истина е по-страшна от всички лъжи.
— Господарю Изкупител — каза Бригейд, — дебне ви наемен убиец. Елате с мен. — Той внимателно го хвана за ръка и се усмихна на свещениците. — Моля, изчакайте тук, докато Изкупител Гант ви повика. Защитавайте тази врата с цената на живота си.
После затвори вратата, сграбчи Гант за лакътя и тичешком го поведе надолу по стълбището, докато стигнаха на просторна площадка, където Бригейд сграбчи Гант за раменете, тласна протестиращия Изкупител още по-бързо напред и го изхвърли през големия прозорец, чийто стъкла се пръснаха на хиляди парчета, а великият църковник полетя с писък навън и намери смъртта си на калдъръма петнайсет метра по-долу. Бригейд метна кратък поглед към него и побягна надолу по стълбището, крещейки: „Пожар! Пожар!“
Това бе знаменитата Първа Дефенестрация в Светата необичайност. Втората е съвсем друга история.