Какъв ден!
Величав, зъл, ужасен, трагичен, жесток — никоя дума, или дори цял списък от думи, не може да отрази ужасите и бруталната драма на погубените съдби и спечелените империи. Налагаше се да бъдат екзекутирани по-малко от хиляда и петстотин Изкупители, но всичко трябваше да се извърши бързо, а това бе трудно дори за човек, надарен с тъй богат опит като Бързица, или с неохотната решимост на Гил. Първокласните палачи са също тъй редки, както първокласните готвачи, оръжейници или каменоделци, а масовите екзекуции в действителност се случват изключително рядко. В края на краищата, освен за сплашване на противника, като например клането в Маунт Нюджънт, което изпрати тъй ясно послание към Матераците, или при особени обстоятелства, като смъртта на грижливо подбраните от Боско Изкупители в Дома със специално предназначение, каква потребност имаше от подобно нещо? Истинският смисъл на екзекуцията е или да се отстрани тихомълком дадена личност, или да бъде извършена екстравагантно и публично за назидание. Ако в първия вариант може и да не се бърза, то при втория е необходимо да се сътвори нещо зрелищно и силно индивидуално. Убийството на хиляда и петстотин мъже, които не са изтощени от дълги месеци на глад, студ и мрак, е трудна работа. Бързица нямаше асистенти за толкова много убийства, защото просто не му бяха потребни. Така че двамата с Гил бяха изправени пред адски трудна задача.
— Клал ли си някога прасе? — попита Бързица.
— Не.
— Когато бях момче във фермата на баща ми — мрачно изтъкна Бързица — той казваше, че трябват две години, за да научиш някого да коли прасе. А човек се убива много по-трудно.
— Доведох ти опитни мъже. Те знаят защо е необходимо.
Бързица изсумтя с раздразнението на човек, свикнал да подценяват великия му талант.
— Това не е… ама съвсем не е като да убиеш човек в битка, или докато бягаш от битка — то си има свои собствени тънкости и причини, свои похвати и техники. На малцина е дадено умението да убиват хладнокръвно и постоянно, без да се увлекат и да посегнат на околните. Но ти сигурно не ми вярваш.
— Ти си по-убедителен, отколкото предполагаш, Изкупителю — каза Гил. — Но съм сигурен, че под твоето ръководство ще се справим.
— Сигурен, значи?
И наистина се справиха, колкото и зловещо да беше. Първо Гил увери затворниците, събрани в шест зали по двеста-триста във всяка, че няма от какво да се страхуват, ако не са замесени в днешното въстание на заговорниците Антагонисти. За съжаление обаче е необходимо да бъдат разпитани всички те, за да се разобличат малцината съзаклятници. Както сами разбират, налага се да минат през такъв разпит, след който ще бъдат освободени. Несъмнено разбират, добави той, и че трябва да им завържат ръцете и краката — но това ще бъде направено деликатно поради големия брой невинни сред тях. Помоли ги за съдействие в това тежко изпитание на вярата. За да демонстрира своята искреност, Гил позволи да вържат ръцете му хлабаво зад гърба. После кротко излезе от залата. Успокоените арестанти позволиха да бъдат вързани и изведени на групи по десетима. Първите групи бяха отведени в най-близкия двор, където Бързица и четиримата му помощници ги поваляха на колене и им прерязваха гърлата като демонстрация за неколцина наблюдатели, подбрани от Гил.
Първоначално мрачните предсказания на Бързица се сбъднаха и само фактът, че Гил тъй умело подготви жертвите, както и това, че бяха старателно вързани, предотврати провала, когато неопитните палачи установиха, че смъртоносното прерязване на гърлото изисква повече точност и сръчност, отколкото бяха свикнали да проявяват на бойното поле. Бързица спаси положението с проста импровизация — той използва парче въглен, за да очертае линия по гърлата на жертвите, малко преди да бъдат изведени, така че все по-изнервените палачи да имат по какво да се водят. И все пак задачата си остана грозна дори за мъжете, свикнали с много грозни неща. Но както цитира след края мрачният и самодоволен Бързица (а кой знаеше по-добре от него?) — дори и най-страшното мъченичество трябва да мине по реда си.
До вечерта жестоката жътва на заговора приключи, и въпреки всички грешки и глупости страховитият риск на Боско завърши в негова полза, тъй че дори и този кротък луд се изуми от успеха. Но кулминацията все още предстоеше. След като градът бе превзет с много повече успехи, отколкото провали, няколко бягства и няколко сбъркани жертви, новината за великата победа на Кейл бе разгласена пред уплашеното и объркано население, изнервено до краен предел от ужасните събития на деня. Вестта за победата придаде тежест на твърденията, че тайни агенти на Антагонистите, дълбоко внедрени в града, се вдигнали на бунт и били победени на ужасна цена — живота на стотици известни мъже и свети отци. Всичко звучеше логично и всяко друго обяснение би било далеч по-неправдоподобно. Преврат? Революция? Тук, в Шартр? А и вече бяха останали малцина готови да възразят. За по-малко от трийсет и шест часа самите Изкупители изтърпяха своето изкупление, и според Боско светът се насочи към най-великото и последно пречистване.