Ако бяха тук, Гил и Боско със сигурност щяха да попитат защо Кейл взема и Хук, от когото не можеше да има никаква полза при дадените обстоятелства. Точно преди да потеглят, пристигна известие от Боско с поздравления за победата, кратко описание на събитията в Шартр и заръка Кейл да се върне веднага, ако това е възможно. Кейл подаде писмото на Хенри Мъглата.
— Странно. Чудя се какво става.
— Да се надяваме, че никога няма да имаме възможност да разберем.
— Ще отговориш ли?
— По най-добрия начин.
След като нареди на пратеника да изчака до следващия ден, Кейл написа бърз отговор, смесвайки по стар навик лъжата с колкото се може повече истина — че мнозина лаконийски пленници били избягали и той се боял, че те могат да се обединят с оцелелите от битката и да предприемат контраатака. Затова наредил да се изкопаят окопи за отбрана и решил лично да преследва бегълците, за да ги унищожи, или поне да се увери, че са минали границата и не планират нови атаки срещу Шартр. С малко късмет щяха да минат няколко дни, преди Боско да проумее какво става, а дотогава той, Хенри Мъглата и Хук щяха да бъдат много далече. Оставаха два проблема: рискът да преследват двойно по-многобройни противници с основателна причина да се обърнат срещу тях, ако узнаят истината; и какво да каже на Покаятелите, след като осъзнаят че вместо да се върнат в лоното на Изкупителите, отново са станали отцепници?
Кейл бе заръчал на Фаншоу през втората вечер от преследването да запали малък сигнален огън, така че да може да провери позицията му, без да се приближава прекалено през деня — нещо, което би наложило твърде сложни обяснения пред Покаятелите, ако не атакува. Той изпрати Хенри Мъглата напред да огледа огъня и след завръщането му с изненада узна, че Фаншоу е постъпил според уговорката.
— Не очаквах да се придържа към сделката.
— И да, и не. Огънят не е в техния лагер — там имаше само двама Лаконийци.
— Значи може да е избягал.
— Може, но не е. Пристигнах тъкмо когато сменяха стражата и проследих двамата, които си тръгнаха. Фаншоу и останалите са на около шест километра оттам.
— Кръвожадни дупедавци да си държат на думата. Странна работа.
— Кога ще кажеш на Покаятелите?
— Утре. Ако не ни убият, ще разполагаме с целия ден.
— По-добре теб, отколкото мен.
— Като стана дума, гледай да стоиш по-настрани. Виж как ще потръгне. Ако стане напечено, можеш да избягаш… Вземи далекогледа.
— Много щедро от твоя страна.
— Аз съм си щедър.
И двамата се засмяха, но Хенри Мъглата не каза нито „да“, нито „не“.
На другата сутрин, след като повечето Покаятели бяха закусили с овесена каша, смесена със сушени плодове — предложена от Кейл алтернатива на „мъртвешкия крак“, който някои Покаятели все още предпочитаха — той събра всички заедно. Десет минути по-рано бе изпратил Хенри Мъглата извън лагера, и двамата си кимнаха за сбогом. Точно когато се изкатери върху една скала, за да говори с Покаятелите, Хенри Мъглата отново се появи в лагера и слезе от коня. Кейл му кимна безмълвно и се втренчи в него за няколко секунди. Но сега той си имаше други грижи. Започваше да съжалява, че просто не е избягал с Хенри през нощта. От друга страна, шансовете на двама самотни пътници да минат строго охраняваната граница не изглеждаха много добри. Дали сега бе избрал по-малкото зло?
— Господа Изкупители, вие ме познавате тъй добре, както аз познавам всеки един от вас. При всички обстоятелства — излъга той — съм ви казвал всичко, което може да се каже, направо и без увъртане.
Надигна се всеобщо одобрително мърморене.
— Преди два дни ви излъгах.
Ново мърморене.
„Много добре“, помисли си Хенри Мъглата, който бе седнал най-отзад, а готовият за стрелба арбалет лежеше на тревата зад него.
— Но излъгах само за да спася живота ви. — Той размаха високо лист хартия, подобен на онзи, който бе получил от Боско. — Това писмо е по-отровно от крастава жаба. Писмо от Боско — човек, за когото бих дал живота си, заради чиято дума рискувах вашия живот и загубих толкова много скъпи за нас мъже. Хора, които бяха до вас в битките и в Дома със специално предназначение. Това писмо се опитва да ни въвлече в заговор срещу папата, когото обичаме, в убийство на скъпи за него хора, в оскверняване на Единствената Истинска вяра с кой знае какви отровни лъжи, които Боско се срамува да опише, дори след като си е признал всички други предателства.