Писмото не беше полученото от Боско, а фалшификат, изработен от Кейл с помощта на Хенри Мъглата. Истината за предателството на Боско можеше да е също тъй убийствена за репутацията му пред Покаятелите, но оригиналното писмо разкриваше и участието на Кейл. Покаятелите замлъкнаха, мнозина пребледняха. Кейл изреди имената на убитите в Шартр — без да се отклонява от истината — и гледаше хората си в очите, а Покаятелите стояха като вцепенени и се питаха дали да повярват в немислимото.
— Два дни ви водих дотук, за да можете да направите избор, а не да бъдете приковани към мен, когато заявя, че никога няма да приема този позор. Всеки един от вас трябва да избере: да се върне, или да тръгне с мен. Обещавам, че който няма храброст за бягството, може да се откаже. Лично ще подпиша неговото помилване и освобождаване от служба при мен. Този човек ще получи и десет долара в кесията си, защото, при днешното ужасно разцепление на нашата вяра, аз не бих желал да умра рамо до рамо с човек, чиято съвест не го подтиква да умре с нас. Прочетете това. — Той размаха писмото към тях. — Ако то не превърне кръвта ви в камък, направете своя избор. Аз ви спасих веднъж, и всеки един от вас се е отплатил десетократно. Онзи, който идва с мен, ще ми бъде брат; онзи, който си тръгне, ще остане все пак мой приятел. Ще се отдръпна, за да прочетете спокойно писмото, но не се бавете — бягството ни е забелязано и кучетата са тръгнали по дирята.
С тези думи той скочи от камъка, връчи писмото на най-близкия Покаятел и отиде да седне до Хенри Мъглата.
— Какво ще правиш — попита Хенри, — ако някои от тях решат да си тръгнат?
— Защо не всички?
— И да минат през озлобените свещеници и кучетата, с едничката надежда да почукат на вратата на кланицата в Шартр?
— Те имат писмото.
— И то е почти вярно.
Двамата гледаха как Покаятелите разговарят и четат, пак разговарят и пак четат.
— Добра реч — каза Хенри Мъглата.
— Благодаря.
— Не е твоя.
— Прочетох я в една книга от библиотеката на Боско.
— Помниш ли как се казваше?
— Авторът ли? Не. Спомням си заглавието. — Той помълча. — На върха на езика ми е.
— И там ще си остане…
— „Смърт на французите“ — прекъсна го тържествуващо Кейл. — Това беше заглавието.
В крайна сметка се оказа, че Хенри Мъглата греши. Двайсетина от Покаятелите, въпреки явната враждебност на всички останали, решиха да се върнат. Кейл предотврати назряващия сблъсък, който можеше да има грозни последствия, и изпита известно удоволствие, като спази обещанието си за помилване и пари. Много държеше на добрата си репутация сред Покаятелите. Освен това проявената честност по този въпрос щеше да гарантира, че всеки, който идва с него, прави това по желание. И наистина, след като видяха почтената му постъпка, още трима Покаятели избраха да напуснат. За пет минути те си събраха багажа и напуснаха лагера. Още пет минути по-късно Кейл, заедно с над сто и шейсет мъже, пое в обратната посока, след като се погрижи Хенри Мъглата уж случайно да спомене пред водачите на напусналите накъде точно отиват.
— Изумен съм — каза Хук, докато яздеше между Хенри и Кейл, — че дори Покаятел може да се подведе по тъй очевидна измама.
— Затваряй си устата — каза Хенри Мъглата.
— Ами аз? — попита Хук.
— Какво искаш? — отвърна Хенри.
— Задръжте си десетте долара, но искам паспорт и помилване, както предложихте на останалите.
— Ти? — изненада се Кейл. Та ти си ми целият в джоба. Никъде няма да ходиш.
— Ако съм чак толкова некадърен, няма ли да ти олекне, като ми видиш гърба?
— Сигурен съм — каза Кейл с блага и затова още по-заплашителна усмивка. — Постарай се да виждаш света като мен.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ако пак използвам някое от твоите изобретения… ти ще стоиш на две крачки пред мен, когато всичко се издъни.
След още два дни път в посоката, която Хенри Мъглата бе споменал пред напусналите Покаятели, Кейл усети, че хората му започват да се питат защо преследват Лаконийците, без да ги нападат.
— Прекратявам преследването. След като групата ни намаля с над двайсет души, противникът има числено превъзходство три към едно. Антагонистката граница е наблизо и навсякъде могат да ни дебнат лаконийски подкрепления. Тръгваме към Испански Лийдс.
— Те са съюзници на Антагонистите — обади се един Покаятел.