Така на един гол хълм, в схватка между по-малко от двеста мъже на място, което дори нямаше свое име, преди да стане нарицателно за провала на Изкупителите, целият свят се промени за по-малко време, отколкото би трябвало, за да се свари яйце.
За народните бойци нещата вървяха от зле към още по-зле. Не само Кейл бе допуснал груба грешка. Наблюдавайки откъм запад, народният водач не можа да види предвожданата от Кейл атака, но видя как, малко преди всичко да свърши, стотникът от върха на хълма прати хората си на щурм. Последната получена информация гласеше, че народните бойци се готвят да превземат хълма и успехът е сигурен. Виждайки как Изкупителите прехвърлят билото и изчезват от поглед, той сметна това за отчаян самоубийствен опит да си възвърнат вече загубената позиция. Нетърпелив да се възползва от това, което съвсем логично прие за пагубна грешка, народният водач нареди на войската да пресече реката пред хълма и да атакува от вътрешната страна на завоя. След като стотникът върна стрелците на място, а Кейл организира нова защитна линия малко по-надолу, атакуващите откриха, че се сблъскват с нов отряд Изкупители. Рояк стрели откъм хълма, който те смятаха за свой, ги откъсна от подкрепленията, а сред равнината стрелците ги виждаха като на длан. Малцината, които потърсиха убежище в окопите при фалшивите Изкупители, не оцеляха дълго. Трети отряд Изкупители нахлу в окопите. Народните бойци получиха точно толкова милосърдие, колкото проявяваха обикновено. Тоест, никакво.
Потресени от тежките загуби и необичайната бойна тактика на Изкупителите, народните бойци отстъпиха и се опитаха да използват балистите на планинската площадка, за да прикрият оттеглянето си. Точно тогава в играта влязоха опитните стрелци, които Кейл бе оставил в укритие на самия връх. От напълно безопасна позиция те повалиха половината народни артилеристи, още преди да са осъзнали, че не могат нито да се защитават, нито да изтеглят балистите. Изоставяйки техниката, оцелелите побързаха да се присъединят към всеобщото бягство.
Всички решения на Кейл през този ден бяха правилни, с изключение на онова, което би направило неговата гениалност и смелост напълно излишни. В известен смисъл това бе урок, но сам не знаеше какъв точно — може би никога да не прави грешки. Той се изкачи до върха на хълма, където го чакаше Гил. Отвсякъде го обсипваха поздравите и благословиите на мъжете, които презираше, но сега бе принуден да рискува живота си заради тях, и които зависеха изцяло от него, както и — внезапно осъзна Кейл — той от тях.
Гил се поклони леко, но по такъв начин, че Кейл усети някаква дълбока промяна в отношението към него.
— Вие спечелихте душите им. Дори и най-долните хора не могат да не обичат онзи, който ги е спасил на два пъти.
— Е, размина ни се на косъм.
Кейл слезе в окопа и погледна надолу по склона. Той бе избрал мястото от коня си, на около два метра над земята, откъдето имаше ясен поглед по цялата дължина на хълма. Но от по-ниско ниво ставаше очевидно, че по средата на склона има една издатина, която даваше възможност на нападателите лесно да подготвят атака, без да се боят от обстрел. Той се смая от собствената си глупост. Как можеше да е толкова прав за всичко останало, а точно тук да се окаже тъй глупав?