— Те заслужават извинение — каза той на Гил, и въпреки цялата си ненавист към Покаятелите говореше искрено.
— Затваряй си устата! — отсече Гил и побърза извинително да добави: — Господине.
— Те могат да видят грешката ми.
— Могат да видят, че подготвихте позициите, за да ги опазите живи, и че дойдохте да ги спасите, когато нещата тръгнаха на зле. Много отдавна не са побеждавали в каквото и да било. Сега победиха. Те са ваши. Вие допуснахте грешка и я поправихте. Какво друго може да стори един генерал?
— Не те помня толкова снизходителен на тренировъчното поле.
— Трудно в учението, леко в боя.
— Значи всичко е било само за мое добро?
— Вие сте жив и спечелихте, значи така излиза. — Гил помълча. — Пратих съгледвачи, за да сме сигурни, че противникът няма да се върне. Ще трябва да поговорите с тях.
— Не. Ти говори.
— Не, господине.
И тъй, десет минути по-късно Кейл стоеше на една скала в центъра на завоя и се мъчеше да не допусне в гласа си чувството на омраза и възмущение. Но на Покаятелите не им трябваше много. Той бе рискувал живота си за тях и ги измъкна от гроба.
Хук вече бе слязъл от могилата и изслуша възторжените викове на Изкупителите и колебливата реч на момчето, което те обожаваха, залагайки всичките си копнежи на една-единствена карта, наречена Томас Кейл. След като свърши, Кейл троснато заръча на Хук да проучи балистите, свалени от планината, и да докладва след час. Хук кимна подигравателно.
— На ваше място не бих се притеснявал, че трябва да бъда верен на хора, които мразя — каза той. — Има много видове вярност, господин Кейл. Например верността на свинаря към прасето.
И докато Кейл търсеше отговор, той тръгна надолу да проучи балистите.
Един час по-късно Хук се върна с доклада. Държеше дебело копие, дълго около метър. Около него бяха грижливо завързани дванайсет по-малки копия.
— Връзките са изработени от обикновен канап, преплетен с гума. Знаете ли какво е гума?
— Не.
— Не съм изненадан. Кондамин се опита да я покаже на папата в Авиньон, но архиепископите поискаха да го арестуват за магьосничество, защото материалът отблъсква водата по неестествен начин.
— Какво общо има това с връзките?
— Нищо. Но гумата е и разтеглива. — Хук дръпна парче канап и то се разтегна — не много, но достатъчно, за да проличи, че е прав. — Когато изстрелват снаряда, ремък от котешки черва, прикрепен с восък, разхлабва гуменото въже и то се размотава, доколкото можах да преценя, за около пет секунди. Дванайсетте допълнителни копия просто се отделят и следват главното към земята. Има и още подробности, но това е основният принцип.
— Можеш ли да направиш същото?
— Не виждам проблеми.
— Тогава го направи.
— Освен един.
— Да?
— Проблемът не е инженерен, а теологичен. Папата не харесва гумата. Не е наложил всемирна възбрана върху гумата като такава, но е крайно подозрителен към всички гъвкави вещества, тъй като това свойство не е естествено. Опитът да арестуват Кондамин означава, че според общия църковен закон използването на изделия от гума може да бъде безспорно доказателство за практикуване на магьосничество.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм, че положението е неясно и че не бих поел риска. Вие обаче сте в по-добро положение. Може би Боско ще даде някакво временно разрешение. Но мисля, че той и кардинал Парси са против.
Кейл въздъхна.
— Откъде знаеш толкова много?
— А вие откъде знаете толкова малко?
— Щом сте толкова добре информиран, господин Хук, как тъй се наложи аз да ви измъквам от затвора?
— Добър отговор, господин Кейл. И все пак за всяко нещо си има и начини.
— Да?
— Аз работех над един механизъм, който наистина ми е по сърце.
— Мислех, че точно механизмите са те пратили в Дома със специално предназначение.
— Така е.
— Щом си готов да рискуваш обвинение в богохулство, какъв ти е проблемът с магьосничеството?
— Защото съм готов да умра за този механизъм, но не и за някаква гумена връв. Ако ще си рискувам живота, искам нещо в замяна.
— Нещо в замяна? Боско ми каза, че за изграждане на богохулни механизми се полага да бъдеш одран жив, а след това натопен в бъчва с оцет.