— Простото добавяне на години към живота не е живот.
— Ще се опитам да го запомня. А ти запомни едно: аз притежавам и зъбите ти, господин Хук.
— Аз не съм неблагодарник.
— Означава ли това, че си ми благодарен?
— Самата човешка природа ни кара да работим за собствените си интереси, независимо колко сме задължени към другите.
— И така, какво прави този механизъм?
— Сам по себе си — нищо. Създавам го за проучване в областта на естествената философия. Искам да разкрия същността на нещата. Но преди да ме наругаете, моето предположение дава най-малко една практическа полза, произхождаща от чистото любопитство. Ще ме изслушате ли?
— Имате ли приятели, господин Хук?
— Не и достатъчно мощни.
— Ако усетя, че се опитвате да ме правите на глупак, ще ви изхвърля.
— Бива, господин Кейл.
Кейл се усмихна и му направи знак да седне. Хук седна и се приведе да начертае окръжност в праха.
— Представете си херметично затворена тръба от закален месинг, извита в кръг с диаметър само шейсет метра. Аз вярвам, че цялата материя се състои от една частица — нарекох я атом, и всички неща — земя, въздух, огън и вода — са изградени от нея, а разликите им идват единствено от различните начини, по които природата е съчетала тези атоми. Но ако идеята ми е правилна, от това следва, че само огромна сила може да промени делото на природата. Трябва да намеря начин да създам най-чистото вещество на земята, да изработя две топки от това вещество и да ги тласна една срещу друга от противоположните краища на кръглата тръба с такава енергия, че когато се сблъскат, да се разпаднат на атомите, които изграждат и тях, и тъканта на всички неща.
— Откъде знаеш, че атомите съществуват, щом трябва да го докажеш?
— А — каза Хук. — Вие сте не просто генерал с рано съзряла дарба. Вие сте и извънредно интелигентен младеж.
— Онзи приятел, за когото ти споменах, веднъж каза, че прибегнеш ли към ласкателство, трябва да извадиш голямата баданарка. Дали не го познаваш?
— Ласкателството може да бъде и вярно, господин Кейл.
— Продължавай.
— Стигнах до съществуването на атомите чрез математически разсъждения. — Кейл го погледна. — Виждам, че не сте особено впечатлен. Все пак на моя страна са и числата, и вярата. Но дори да греша, няма значение. Проблемът, с който се сблъсках и трябва тепърва да реша, е как да сблъскам две топки чисто вещество с такава сила, че да разцепят лепилото на природата. Именно търсенето на средство за задвижване на тежък предмет многократно по-бързо от скоростта на стрела ме доведе в Дома със специално предназначение и тъй близо до една мизерна смърт, от която, признавам си откровено, ме спасихте единствено вие.
— Стига.
— Близо две години експериментирах с една писмена формула за експлозивен прах от Китай. Имах само щипка прах и бях принуден да използвам почти всичко, за да се уверя, че наистина действа. Но формулата е непълна — съставки и няколко съвета как да се съчетаят. Опитах се и все не успявах, но през няколкото месеца, преди да бъда арестуван, постигнах известен успех. Прах, който прави блясъци, дим и светлина, но няма голяма сила. Той обаче уплаши моите помощници. Те пошушнаха, където трябва. Изкупителите дойдоха и откриха праха… добре де, и още едно-две неща, които трудно се обясняват на такива хора.
— Например?
— Труп. Нищо нередно — взех го от палача. Смятах дисекцията на трупове за неизяснена област — от религиозна гледна точка.
— Не е ли?
— Оказа се, че от религиозна гледна точка самите неизяснени области са неизяснена област.
— Накъде биеш?
— Ако имам вашата закрила и парична помощ за разработка на китайския прах, можем взаимно да си помогнем.
— Как?
— Ако мога да изстрелям две топки чисто вещество една срещу друга, то още по-лесно мога да изстрелям желязна топка срещу човек. Помислете си какво ще направи такъв механизъм. Един човек с такова устройство, дори ако може да го използва само веднъж, ще нарани или убие врага — или неколцина. Помислете за ужаса. После той може да го захвърли и да се бие като обикновен войник, но след като заедно със своите другари е убил или ранил равен брой противници още в първия миг на битката.
— Не те виждам скоро да стигнеш до това нещо.
— Мога да стигна. Дайте ми място и средства.
— И откъде да знам дали не ме премяташ?