Само три седмици след като Дейзи го доведе в сърцето на Квантокс, Клайст за пръв път се запозна с техния уникален начин за водене на война. Той нямаше намерение да предлага услугите си и побесня, когато Дейзи описа в най-хвалебствена светлина неговата епична бруталност към Дънбар и хората му. След Мемфис имаше един принцип: да си държи устата затворена за всички вещи и услуги, с които може да бъде полезен на другите, и я помоли за в бъдеще да се придържа към същия принцип.
— Защо? — попита учудено тя.
— Защото не искам да ме пратят в авангарда, та да видят дали ставам за ролята на Берсерк Барнаби.
— Много се тревожиш.
— Затова още съм жив.
— Никой няма да те кара да правиш каквото и да било. Това не те засяга.
— Само да не се отметнеш.
Четири дни по-късно, по специална покана от бащата на Дейзи, Клайст се озова седнал на една широка варовикова тераса, зад която имаше (бе проверил) множество пътища за бягство. Дейзи седеше до него, въодушевена, но не и нервна. Гледаха надолу към една долина с ширина около двеста и петдесет метра, преградена от Клефтите с груба стена. Зад нея около петстотин Клефти крачеха насам-натам, разговаряха, смееха се и всячески даваха да се разбере, че нямат ни най-малка грижа в света. В другия край на долината се бе струпала муслеменска войска от около хиляда човека. Те изчакаха половин час, после тръгнаха напред в стройни редици с блестящи под слънцето копия и посребрени щитове. На двеста метра от преградата спряха, и в този момент Клефтите започнаха да им обръщат сериозно внимание, под формата на безкрайни и цветисти коментари за муселменските сексуални практики с животни, грозотата на техните майки и развратното поведение на техните съпруги и дъщери. Именно последните две теми сякаш тласкаха Муселмените до почти истерична ярост. Някои изпадаха в такава скръб от това накърняване на тяхната чест, че избухваха в плач, падаха на колене и посипваха главите си с пръст. Малко по малко нещата влязоха в релси. От едната страна на защитната стена десетина Клефти се провикваха: „ФАТИМА!“ и други десетина отвръщаха: „ПРАВИ ГО ЗАД КОЧИНАТА!“ После пак: „АИДА!“ и хоров отговор: „ХАРЕСВА ГИ ПО ТРИМА НАВЕДНЪЖ!“ Но най-силната реакция бе предизвикана от нещо, което за Клайст изглеждаше съвсем безобидно: „НАСРУЛА!“, след което самотен глас извика необичайно ясно: „ИМА БЕНКА ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА БЕДРОТО!“. Това моментално засегна най-болното място на един от Муселмените, който изкрещя от ярост при точното описание на злочестата му съпруга и незабавно се хвърли в самоубийствена атака срещу позицията на Клефтите. За щастие в истеричното бързане той се спъна и преди да успее да стане, няколко от неговите приятели и роднини го хванаха и въпреки бурните му протести го отмъкнаха обратно към предните линии.
Трябваха цели десет минути, за да се възстанови редът. Продължавайки да се смее, Клайст се обърна към Дейзи.
— Не мисля, че това може да бъде грешка. Видя ли ги как се побъркаха?
Тя сви рамене, но не каза нищо. В този момент започна атаката. Муселмените напредваха в правилен строй и с впечатляваща дисциплина, сякаш си знаеха работата. Клайст очакваше да избухне кръвопролитие. Обидите продължаваха да се сипят като стрелите над Силбъри Хил. И тогава с диви крясъци почна финалният яростен щурм. Клефтите отвърнаха с не особено впечатляващ и крайно неточен дъжд от стрели, обърнаха се и избягаха. Дейзи подскачаше и възторжено ръкопляскаше, докато Клефтите изчезваха в безкрайните лъкатушещи дефилета зад долината. Грубата каменна стена забави Муселмените за минута, тъй като зад нея се криеха разнообразни капани — остри бамбукови колчета в ями, способни да пронижат краката на нападателите, отровни змии в пукнатините на зида и хиляди паяци, изсипани върху стената точно преди Клефтите да избягат. Не бяха отровни, но паяците са нечисти за Муселмените и те не смеят дори да ги докоснат, камо ли да ги ядат. Докато се прегрупират и почнат преследването, повечето Клефти бяха изчезнали, само неколцина младоци се задържаха в горния край на дефилето, за да подвикнат по още някоя обида. Яростните Муселмени се втурнаха подир тях, но посрещнати с град от камъни откъм варовиковите скали в дефилето, скоро си дадоха сметка, че едно преследване ще е безплодно и най-вероятно смъртоносно.