— Глупости! — отвърна епископ Изкупител Кирил Салемски. — Естеството на Обесения Изкупител е като вода и вино — те са отделни, докато не бъдат смесени, но след това стават неразделни във форма, която никаква сила не може да върне назад.
Въпреки яростта на този спор, Парси и Гант нямаха ни най-малък интерес да се месят в караниците на двама свадливи духовници, докато в един кратък период на прояснение папа Бенто не изрази желание да разреши въпроса. Причината за това изчезна в мъглата, която се спусна над мозъка му на другия ден, но Гант и Парси бяха получили пълномощия за свикване на конференция по въпроса, където намерят за добре. Сметнаха за най-уместно да я проведат в Светилището, защото всяко място, където заседаваше такава комисия, временно ставаше подчинено на председателстващите власти — в случая Гант и Парси. Те имаха право да ходят навсякъде из Светилището и да говорят с когото си искат. Разбирате колко важна стана в редица отношения темата за емулсията. За съжаление на Боско, убийственият удар от смъртта на неговите триста бойци означаваше, че дори толкова голям тактик като него ставаше подчинен на открития от Свинодол Закон за инерцията: ако не се движиш напред, значи се движиш назад. Той вече можеше само да отстъпва колкото се може по-бавно. Имаше известно влияние в Шартр, но то бе крехко, изградено чрез дългогодишни услуги, и то с ненадеждни съюзници, които трудно се държаха под око от Светилището. Онези услуги вече бяха изчерпани, а ненадеждните съюзници, макар че не го изоставиха, не искаха и да рискуват заради него, докато не стане ясно как ще се развие борбата за власт между Боско и двамата кардинали. Планът на Гант и Парси да проведат конференцията в Светилището, и то до един месец, изведнъж бе представен в Апостолическата камера и мина без сериозни възражения. Това бе лоша новина за Боско. Той отвърна на удара, като използва последните си връзки. В Шартр бе създадена комисия, надлежно запълнена с хора, които по една или друга причина дължаха услуги на Боско или тайно споделяха неговата вяра в едно реформирано Изкупителство. Изпратиха до степите мисия, която надлежно потвърди големия успех на Кейл. Гант и Парси се опитаха да я осуетят, но не успяха. Една от причините за това бе, че Изкупителите се нуждаеха от победа, за да повдигнат духа на вярващите, подложен на тежко изпитание от дългия застой на Източния фронт и допълнително разклатен от слуховете, че Антагонистите са открили в Аргентум толкова голяма сребърна мина, че биха могли да наемат цяла армия лаконийски наемници. Втората причина бе, че макар теологията и политиката да вършат добра работа, нищо не вдига бойния дух по-успешно от едно поражение на врага. А ако врагът изглежда по-скоро досаден, отколкото застрашителен, не би било зле вярващите да си припомнят, че думичката „досада“ звучи почти като „до ада“, а досегашното пренебрежение към народните бойци е било сериозно подценяване на заплахата, която те наистина представляват. Крайно необходима бе нова звезда на небосклона, и името на тази звезда беше Кейл. Неправдоподобността на идеята толкова младо момче да притежава тъй велика мощ само засилваше убеждението на вярващите, че сам Бог най-сетне им се притича на помощ.
След като придвижването из степите бе ефективно блокирано, Боско можеше да върне Кейл обратно в Светилището, за да го подготви за представяне на конференцията. Боско знаеше, че поема сериозен риск. Мотивите на Кейл все още оставаха тъй неясни, че на него едва ли можеше да се разчита. Разбира се, Гил на всеки няколко дни пращаше до Боско писмени известия за провалите и крайните успехи, придружавани винаги от личните му разсъждения за умственото и душевното състояние на Томас Кейл. Действията на Кейл бяха образцови, но какво ставаше вътре в сърцето му? Най-неотложната богословска загриженост на Боско беше не естеството на сместа от човешко и божествено в Обесения Изкупител, а нейното естество в Томас Кейл — вино и вода, или нечестива емулсия?
Боско работеше неуморно в Службата за разпространение на вярата, разпръсквайки вестта за победите на Кейл в степта по всички краища на Изкупителската общност и подчертавайки многобройните му достойнства: смелост, хитрост, святост, доброта, състрадание към бедните; плъзнаха неофициални слухове за чудеса, разкази на безумно благочестиви бойци Изкупители как след срещи с него ги спохождали видения на свети Изкупител Джером, от чиито отрязани ръце се леела кръв, и на свети Изкупител Финли, който бил омотан в одеяло, потопен в катран и след това подпален като факла. Кейл не знаеше за това и можете да си представите неговото учудване, когато Боско му нареди да потегли обратно към Светилището по един по-бавен и по-оживен маршрут. Той откри, че дори и насред пущинака край пътя прииждат хора, привлечени от вестта за неговото минаване — някои от тях бяха вървели пеш дни наред, за да му се поклонят и да го помолят за благословия. В градове и села, претърпели жестокости и разруха от наказателните нападения на народните бойци, мъже и жени ридаеха от благодарност и пееха химни за саможертва и мъченичество.