— Твоя ли?
— Не.
— Искам да спя.
— Много добре. Но за да няма съмнения — ти и аз сме обвързани с неразривни вериги. Няма къде да отидеш, освен до мен. Както видя след лудориите в Мемфис, самата ти природа предизвиква всеки човек да вдигне ръка срещу теб, освен ако избереш пътя тук и сега, с мен. Кажи ми, че го разбираш.
Кейл дълго го гледа, после кимна безкрайно неохотно. Боско също кимна.
— Приятни сънища. Бог да те благослови.
Веднага след като той си тръгна, на вратата се почука и влезе послушник Модъл. Кейл се изненада колко му е приятно да го види отново и каза:
— Добре изглеждаш.
И наистина беше така. Не толкова заради допълнителната храна, която Кейл бе наредил да му дават, колкото заради нейното качество. Лицето му се бе позакръглило — не изглеждаше затлъстяло или нещо подобно, но и вече нямаше онзи изпосталял вид, причинен от системното недояждане и дългите часове тежки упражнения. Кожата му дори блестеше, вместо да е загрубяла и сива. Както бе осъзнал Кейл, приличното хранене два-три пъти на ден е един от най-големите дарове в живота. Би било разумно да приложи тази мъдрост към Покаятелите.
— Добре ли сте, господине?
— Да.
— Ние всички сме развълнувани от великия ви успех.
— Ние?
— Послушниците.
Кейл усети, че момчето се колебае за нещо.
— Какво има?
— Господине?
— Изплюй камъчето.
— Аз споделях храната с някои други момчета, господине.
— Загазил ли си?
— Не е това. Но един от тях разнася вода в Карцер номер две. — Модъл се притесни още повече. — Докато си получавал дажбата, някакъв шпионин на Антагонистите му казал, че е ваш приятел.
Кейл бе озадачен и шокиран. Нищо чудно, че Модъл се притесняваше толкова. Предаването на подобна информация беше като да пренасяш отрова в устата си.
— Не познавам такъв човек, но ще си премълча. Казал ли е някакво име?
— Нищо не е казал, но дал на моя приятел послание за вас. Модъл извади от таен джоб късче хартия и го подаде на Кейл. То беше грубо запечатано с Бог знае какво. Кейл го отвори. Листчето явно беше откъснато от стар сборник химни и върху него бяха изписани две думи: ХЕНРИ МЪГЛАТА.
10.
— Бил ли е измъчван?
— Очевидно не — каза Боско.
— Ти знаеше ли, че е тук?
— Да не ме бъркаш с някой среден чиновник в Затворническата служба? Откъде да знам, че е тук?
— Искам да го освободиш.
За негова изненада Боско отговори спокойно:
— Много добре. — Той се усмихна. — Очакваше да откажа, нали?
— Да.
— Защо? Той явно е дошъл тук, за да се събере с теб. И двамата знаем, че ти нямаш намерение да ходиш никъде.
Осъзнавайки, че му се надсмиват, Кейл смени темата.
— Защо не е бил измъчван?
— Добър въпрос, ако мога така да се изразя. Административна грешка. В Карцер четири е избухнала затворническа треска, тъй че останалите карцери са претъпкани. Поради хаоса и голямото натоварване някакъв клетник, обвинен в гоморски грях, случайно получил същия номер като твоя верен приятел.
— В тукашните затвори май често допускат грешки.
— Интересно, нали? А може да е било по Божия воля.
— Искам да го видя още сега.
— Ще пратя Изкупител Гил. Той го познава. Доволен ли си?
Боско не очакваше благодарност, но му беше забавно да поставя Кейл в неудобно положение.
— Нали нямаш нищо против — каза Боско — да попитам как разбра, че е тук?
Кейл се обърна да го погледне.
— Не.
— Е?
— Не. Нямам нищо против да попиташ.
— Колко бързо свиква човек с промените. Някога за подобно нахалство би си спечелил як пердах.
— Да?
— Нищо, казах го просто така. Твоят послушник изглежда много привързан към теб.
— Аз нямам послушник.
— Напротив, имаш. Във всяко едно отношение. Разбирам колко се промениха нещата между теб и мен, но се питам дали и ти го разбираш. Боя се, че може би не толкова дълбоко в теб все още се крие едно гневно малко момче.
— Мислех, че от мен се очаква точно това.
— Праведният гняв е нещо съвсем различно от простата избухливост. Аз просто мислех, че не е зле да ти го напомня. До един час Хенри Мъглата ще бъде при теб.
— Искам да отида в манастира.