Клефтите бяха впечатлени, но предпазливи.
— Онези бяха сто души.
— Бих могъл да поваля трийсет, много преди да стигнат дотук. Никой не би приел такива загуби. Освен това нямаше да го направя така. Щях да ги изтребвам часове или дори дни, преди да стигнат дотук. От шестстотин метра мога да поваля петима с всеки десет изстрела — осмина, ако броим и конете.
Имаше още няколко възражения, но идеята беше приета. А и какво толкова имаха да губят, освен един симпатичен чужденец, за когото, честно казано, изобщо не им пукаше.
12.
Двама Изкупители довлякоха Хенри Мъглата, който едва се държеше на крака.
— Оставете го на леглото и си вървете.
Кейл пристъпи към него и коленичи до леглото. Носът и долната устна на Хенри Мъглата бяха подпухнали и разкървавени от жесток побой.
— Виж се на какво приличаш. Какво дириш тук, за Бога, скапан идиот?
— И аз се радвам да те видя.
— За начало кажи какво правиш тук.
— Навъртах се около оазиса Войнич и чаках кервана с чернозем за градините. Проследих ги дотук и опитах на влизане да се лепна за тях, но някой ме позна. Освен това, напоследък броят всички влизащи и излизащи.
— Трябваше да се сетиш за това.
— Трябваше, но не се сетих.
— Трябваше да се сетиш и да стоиш настрани.
— Е, вече съм тук.
— Чиста проба късмет. Ей толкова оставаше — Кейл притисна палеца и показалеца си — Бързица да ти резне гърлото и да те заровят в Нивата на Гинки. А аз изобщо нямаше да узная.
— Всичко е добре, щом свършва добре.
Но Хенри Мъглата изглеждаше готов да припадне. Лошото настроение на Кейл поотмина.
— Радвам се да те видя.