Лакония се управляваше от петима Ефори, избирани измежду малцината оцелели до шейсетия си рожден ден. Предполагаемата им костеливост (намек за която срещаме и в песничката на уличните хлапета) не се потвърждава от конкретни исторически факти. Онези, които мразеха Лаконийците — а такива имаше много — често казваха, че прословутият лаконийски хумор е черен хумор за сметка на другите, особено на хората с физически увреждания, които те презираха. Това не бе абсолютно вярно, ако можем да вярваме на известната история за Ефор Аристадес. Веднъж на пет години всички лаконийски мъже имаха правото да гласуват за екзекутиране на всеки Ефор, които ги е раздразнил със своята глупост, горделивост или по някаква друга причина, като присъдата се изпълняваше само ако гласовете „за“ надхвърлеха хиляда. Знаейки, че броят на гласовете за неговата смърт бързо наближава фаталната граница, Ефор Аристадес бил любезно помолен от един неграмотен гражданин, когото виждал за пръв път, да напише върху глинена плочка за гласуване името на „онзи мръсник Аристадес“. Смяташе се за висша проява на остроумие, че той охотно се съгласил да помогне. Разказват, че му се разминало само с два гласа. Иначе за едно дете нямаше нищо забавно в това да се роди в Лакония. В Мемфис се шегуваха, че децата, хвърлени в Залежите, имат късмет. Веднъж попаднали в казармите, те се хранеха също тъй зле, както послушниците при Изкупителите, само че още по-оскъдно. Тази жестокост целеше да ги направи изобретателни в кражбите, за да оцелеят. Ако бъдеха заловени, те понасяха жестоки наказания — не заради самата кражба, а за неумелото й изпълнение. Разказват как едно десетгодишно момче откраднало питомната лисица на Ефор Халон с намерението да я изяде, но го викнали на строева проверка, преди да успее да й извие врата и да я скрие. Твърди се, че вместо да разкрие присъствието на животното и да се провали пред другарите си, то оставило лисицата да изяде вътрешностите му и паднало мъртво, без да издаде нито звук. Онези, които смятаха тази приказка за напълно неправдоподобна, силно се разколебаваха в това убеждение след първата си среща с Лаконийците.
Печално известната черна супа, спомената в песента, се правеше от свинска кръв и оцет. Един дуенийски дипломат — платен парламентьор, също както наемниците са платени войници — веднъж опита това ястие и каза на Лаконийците, които му го поднесоха, че отвратителният му вкус обяснява защо са толкова готови да умрат. Както често се случва с подобни шеги, той повтори същото остроумие за Матераците и техните пословично капризни съпруги. Разликата между Матераците и Лаконийците беше, че последните сметнаха шегата за много смешна. Друга многозначителна странност на тази черна супа беше, че макар да не отстъпваше по вкус на „мъртвешкия крак“ от ядки и гранясала мазнина — Кейл, Клайст и Хенри Мъглата и до днес си спомняха тази гнусна смес с тръпки на отвращение — всички знаеха, че Лаконийците смятат своята черна супа за невероятен деликатес и когато попаднат в изгнание, отчаяно копнеят за нея.
Ако чувството им за хумор смекчава вашето мнение за Лаконийците и смятате, че те са за предпочитане пред фанатизма и жестокостта на Изкупителите или арогантния снобизъм на Матераците, сега ще се спрем на най-мрачния и отвратителен от всички обичаи, създадени от този може би най-странен народ в цялата история на света. Докато всички здравомислещи хора смятат сексуалния контакт между възрастен мъж и малко момче за чудовищно престъпление пред небесата и наказват извършителите на подобни действия със смърт (колкото по-ужасна, толкова по-добре), в Лакония това извращение не само се толерираше, но и бе наложено със закон. По-възрастен мъж, който не си вземеше дванайсетгодишно момче за тази цел, биваше наказван с най-тежки глоби за неизпълнение на задължението да дава пример за мъжественост.