Не ме питайте как е възникнал тъй странен и отвратителен обичай. Говори се също, че те ценят необичайно високо майките, което им дава правото да изказват обидни мнения за всеки мъж, независимо от ранга му, и дори да наследяват имоти — обичай, възмущаващ много по-силно техните съседи, и заради който са критикувани много по-често, отколкото за отвратителната практика на принудителна педерастия.
Цялата тази информация беше предадена от Боско на Кейл с поверителен документ, чието съдържание не биваше да споделя с никого. Но една част от документа, явно включена далеч преди повечето останали сведения, привлече особено силно вниманието на Кейл, и той поиска да я обсъди с Хенри Мъглата. Става дума за твърдението на един лаконийски изгнаник, надлежно разпитан в самия документ, за съществуването на Криптея — малка и строго секретна служба, чиито участници той наричаше „анти-войници“. Подбрани сред най-жестоките и безмилостни лаконийски младежи, те бяха насърчавани да развиват оригиналност и независимост в мислите и действията си — нежелателни качества за всички останали, от които се очакваше да се бият в общия строй, без да мислят за лично оцеляване.
— Чудя се — каза Кейл на Хенри Мъглата — дали Боско не е взел точно от тук идеята за мен?
— Аз пък се чудя — рече Хенри Мъглата — дали не си почнал толкова да си вириш носа, че скоро няма да можеш да минаваш през вратата. Освен това, дори и да си прав — просто се радвай, че не е взел и някоя друга идея.
Лицето на Кейл се сбръчка от благочестива погнуса.
— Мили Боже! — възкликна той.
16.
— Искам да говоря с Девата на Гарвановата песен.
Кейл не очакваше това искане да срещне одобрение; просто напомняше на Боско, че неговото въплъщение на Божия гняв е и обикновен юноша. Боско пък не пропускаше да си достави удоволствие, като опровергае предвижданията на Кейл.
— Разбира се.
Настана задоволително мълчание.
— Незабавно.
— Както искаш.
Боско посегна към купчинката от десетина пергамента, вече заверени с печата му, и започна да пише.
— Искам да я видя насаме.
— Мога да те уверя, че нямам никакво желание пак да се виждам с Девата на Гарвановата песен.
Още по-задоволително мълчание.
Боско даде да се разбере, че ще трябва поне час и половина, за да бъдат преодолени четирите нива на секретност около десетимата обитатели на най-вътрешните килии в Дома със специално предназначение. На последното ниво му се наложи да чака петдесет минути, защото трябваше да изпратят при Боско куриер за писмено потвърждение на писмото, което носеше Кейл. Четирийсет от тези петдесет минути се дължаха специално на Боско, който си достави третото удоволствие за вечерта, като накара пратеника да чака пред прага на кабинета му.
В крайна сметка пратеникът се върна и ключоносецът пусна Кейл първо през една голяма врата, а после в килията на Девата.
Тя лежеше, но щом вратата се отвори, бързо се надигна и седна, изпълнена със съвсем основателен страх пред всяко необичайно събитие.
— Излез — нареди Кейл. Ключоносецът се опита да спори. — Няма да повтарям.
— Ще трябва да заключа.
— Когато те повикам… — Кейл помълча, за да стане ясно какво има предвид — … не си и помисляй.
Ключоносецът знаеше много добре какво означава това привидно тайнствено предупреждение, защото възнамеряваше точно това — да се забави, когато Кейл го повика.
Ужасно ядосан, но безсилен да стори каквото и да било, ключоносецът заключи вратата и Кейл остави на масата свещта, която държеше. Стол нямаше; всъщност, в килията нямаше никакви други мебели освен леглото и масата. Девата, изпосталяла от гнусната и оскъдна храна, се втренчи в него с огромните си кафяви очи. Те изглеждаха още по-големи, защото косата й беше обръсната — отчасти заради въшките, отчасти от чиста злоба.