— Аз й дадох обещание.
— Постъпил си глупаво.
— И греховете й са неизброими, защото е чела копие от учението на Обесения Изкупител и е разказвала за това?
— Да.
— Предполагам, че си изгорил онези книги.
— Така ми се стори най-добре.
— И?
— Какво „и“? — Закачките с Кейл сякаш почти развеселяваха Боско.
— Тази книга с учението на Обесения Изкупител. Какво представляваше?
Боско направи замислена, но все тъй подигравателна гримаса.
— Беше книга с учението на Обесения Изкупител.
Мълчание.
— Ти ми се подиграваш.
— Да. Но все пак беше копие от учението на Обесения Изкупител.
— Добро копие.
— Доста добро — имаше няколко грешки, но той беше интелигентен човек с отлична памет.
— Беше?
— Сега нарочно се правиш на глупав.
— Тогава защо деянието й е толкова греховно?
Боско се засмя.
— Ти сам го каза: Божието слово лесно се осквернява с човешко тълкуване. Страхотно добър израз, между другото. Ще разрешиш ли да го използвам в някоя проповед?
— Ти си подслушвал?
— Нима си очаквал друго?
Кейл не отговори веднага.
— Не знам какво означава, или поне не съвсем. Просто го чух от един приятел в Мемфис. Той се шегуваше.
Боско бе малко разочарован. Той почти се гордееше с Кейл, когато го чу да казва това. В края на краищата, изразът беше съвсем точен. Може би фактът, че не може да спази обещанието си пред момичето, бе усмирил за момент огромната му суета. Добре де, защо пък да не му обясни?
— Дори и онези Изкупители, които не осъзнават, че Бог е решил да започне отново, са единодушни в едно: когато погледнем мъжете и жените, най-напред виждаме техните безкрайни кавги и свади за какво ли не. Дори най-ясното и разбираемо слово, дошло пряко от устата на Бога, ги кара да си режат взаимно гърлата заради спорове какво означава то в действителност. Ако питаш мен, да се разгласи словото Божие пред човечеството е като да хвърляш бисери на свинете. Така или иначе, деянието на Девата е непростимо.
Но по-късно тази нощ снегът не само донесе необичаен вид на Светилището, а и накара Изкупител-генерал Гай Ван Оуен да потърси подслон там. Той чакаше пред голямата порта от десет минути и беше в лошо настроение, защото охраната отказваше да го пусне. Ван Оуен отиваше да поеме отново командването на Голанските възвишения, които защитаваха Източния фронт, и при нормални обстоятелства маршрутът му щеше да мине поне на трийсет километра от Светилището и Боско. Но снегът направи пътя непроходим, и тъй като в бързината не се бе подготвил за толкова лошо време, Ван Оуен трябваше да се приюти, където може, или да умре. Той мразеше Боско, защото преди трийсет години му се бе сторило, че го е видял да се усмихва пренебрежително по време на една негова проповед за Светата емулсия. В действителност Боско просто скучаеше и си мислеше за горещия шоколад, който щяха да поднесат след проповедта на Ван Оуен — рядко угощение, характерно за празника на един конкретен светец, който бил сварен жив в разтопена захар.
Най-сетне Боско се появи в една от охранителните кули на голямата порта.
— Кой си ти и какво искаш?
— Знаеш много добре кой съм — извика Ван Оуен.
— Знам само за кого си се представил пред Капелана по униформите. Ако смяташ, че това е достатъчно, за да те пусна в Светилището заедно със стотина мъже, без проверка и посред нощ… — той не довърши.
Ван Оуен изруга и викна на един от своите хора да донесе фенер, за да може да свали качулката и да покаже лицето си.
— Доволен ли си?
— Нека фенерът да мине по цялата колона. Искам да видя кого водиш.
— Проклятие! — Ван Оуен се обърна към човека с фенера. — Изпълнявай, каквото ти казва.
Минаха още десет минути, докато бдителността на Боско бъде задоволена. Той със сигурност би сторил същото и ако Ван Оуен беше негов съюзник, но трябваше да си признае, че забавянето му достави злобничко удоволствие. В крайна сметка Боско се убеди, че всичко е наред, и изчезна от погледа на Ван Оуен. Гостът изчака още две минути с нарастваща ярост и неувереност, а после портата бавно се отвори — но само отчасти, така че хората и конете трябваше да влизат бавно, един по един.
Ван Оуен влезе пръв, готов за скандал с Боско.
— Къде е? — викна той на Капелана по униформите.