— Лорд-Изкупителят отиде да си легне, Изкупителю. Ще ви приеме утре сутрин, след литургията. Аз ще ви покажа вашата стая. Вашите хора ще спят в главната зала, която ще бъде заключена.
Побеснелият Ван Оуен бе поведен през пресния сняг, незабелязано за хората му, които се интересуваха само от това да настанят конете в конюшните и да се приберат на топло. Но от един висок прозорец го наблюдаваха внимателно. Когато той влезе с гневни стъпки в главната сграда, Кейл запали восъчна свещ, отиде до библиотеката, отключи вратата с ключ, който бе откраднал от Боско, и след внимателно търсене откри досието на Ван Оуен и една много по-тънка книжка, озаглавена „Тактика на лаконийския наемник“. После седна на мекия стол зад бюрото на Боско и започна да чете.
— Трябва час по-скоро да се върна в Голан.
— Защо толкова бързаш, Изкупителю?
— Ако обичаш, кажи на твоя послушник да излезе.
— Послушник? — озадачи се Боско. — О, това не е послушник. Това е Томас Кейл.
Ван Оуен погледна Кейл със смесено изражение на високомерие и неволна почит. Кейл отвърна с напълно безизразен поглед.
— Ако искаш той да остане — каза Ван Оуен, — нямам нищо против.
— Искам.
— Тъй като времето ни притиска… — Ван Оуен помълча, но само за да поднесе по-ефектно новината. — Осем хиляди Лаконийци, наети от Антагонистите, се придвижват през Машер към Голанските възвишения.
— И ти трябва да оглавиш отбраната. — Това не беше въпрос, а констатиране на факт.
— Не — каза Ван Оуен, явно доволен, че най-сетне има предимство пред Боско. — Нямам такова намерение. Голан ще бъде база за челна защита на възвишенията. Решил съм да не позволя на онези твари да вдъхват страх и тревога, както са свикнали. Изкупителската армия не се бои от който и да било войник, камо ли от тези отвратителни содомити. Осем хиляди от собствените ми хора чакат в Голан, а утре към тях ще се присъединят още десет хиляди.
— Не се боиш, но държиш да си осигуриш двойно числено превъзходство?
Ван Оуен се усмихна, чувствайки, че е изненадал Боско с дързостта си.
— Не само ти, Боско, вярваш в новата тактика. Но аз възнамерявам да бъда смел, без да поемам излишни рискове.
— Да — каза Боско, сякаш правеше голяма отстъпка. — Това е дръзко.
Ван Оуен кимна доволно, но мълчаливо. Кейл за пръв път взе думата.
— Да ги атакуваш в Машер е лудост.
— Добре ли познаваш ония места, момченце?
— Знам, че мястото е предимно равнинно — а равнината си е равнина, където и да се намира. Няма по-добър терен за Лаконийците. Нападнеш ли ги там, ще си помислят, че рождените им дни са се струпали наведнъж.
Той често бе чувал в Мемфис израза за рождените дни и харесваше звученето му. Сега изведнъж осъзна, че, изречени на глас в покоите на Боско, тия думи съвсем не звучат тъй ефектно, както пред едно момче, което нямаше рожден ден. Навярно си спомняте, че Изкупителите имаха право да убиват всеки послушник, който извърши нещо неочаквано. Кой знае какво би могло да се случи, ако Ван Оуен бе по-малко смаян от наглостта на момчето, или ако носеше оръжие със себе си.
Боско се пресегна през масата и нанесе на Кейл свиреп удар в лицето. Този път беше ред на Кейл да се вцепени от изненада.
— Трябва да му простиш — каза спокойно Боско на Ван Оуен. — Поотпуснал съм го, за да използвам неговия талант за славата на нашия Изкупител, а той стана вироглав и нахален. Ако ни извиниш, ще получиш пълно съдействие и аз ще го накажа лично. Дълбоко съжалявам.
Такова смирение от страна на врага му бе почти толкова изненадващо, колкото грубостта на Кейл, и Ван Оуен кимна с идиотска усмивка. Боско любезно го избута към коридора и затвори вратата зад него.
Изкупител-генералът се обърна със затаен дъх да погледне Кейл. Гледката не беше приятна. Момчето бе побеляло от ярост — изражение, каквото Боско виждаше за пръв път не само у Кейл, но у когото и да било.
— В чекмеджето отляво има нож — каза Боско. — Но преди да ме убиеш, което знам, че си способен да сториш, най-напред ме изслушай.
Кейл не отговори и лицето му си остана същото, но и не помръдна.
— Ти се канеше да изречеш нещо, което можеше да промени света. Никога — гласът на Боско бе тих, но леко трепереше, — никога не прекъсвай врага, когато допуска грешка.
Кейл пак не помръдна, но лицето му бавно започна да си възвръща цвета — някакъв странен, нечовешки червеникав оттенък.