— Млъквай, Коб!
Певецът тутакси млъкна и доброто му настроение като по магия се превърна в тревожна враждебност.
Кейл стоеше и гледаше как Хенри Мъглата пристъпва към купчината.
— За гледане се плаща един долар, мой човек — каза единият от мъжете.
— Затваряй си човката — отговори любезно Хенри Мъглата.
— Нямате разрешение да идвате тук.
— Вече станаха два долара — обади се певецът.
— Не се притеснявайте — каза Хенри Мъглата. — Ще ви дам, каквото заслужавате.
Кейл безмълвно се приближи до мъжете и им подаде един долар. Какво бе ядосало толкова Хенри Мъглата?
— Уговорихме се за два.
— Не си насилвайте късмета.
Той обърна гръб на мъжете, които явно се съгласиха, че наистина не е добра идея да си насилват късмета. Загледа се как Хенри Мъглата обикаля сред разхвърляните брони в подножието на голямата купчина и се навежда да вдигне един полусмачкан шлем. На челото му имаше емайлиран герб, малко по-голям от човешки палец — три сини звезди на фон от червено-черни квадрати.
— Това е гербът на Кармела Матераци. — Хенри кимна към един друг шлем, съвършено същият, но дори и през слоя мръсотия личеше, че е съвсем нов. — А този трябва да е на сина му. Бях чул, че и двамата са убити, но никой не знаеше със сигурност. Веднъж Клайст открадна портфейла на малкия, после получи десет долара, когато го върна и каза, че го намерил в парка.
Той внимателно остави първия шлем на земята, приближи се до ръба на купчината и стъпи отгоре, като че искаше да се изкатери. С рязко дръпване изтегли друг шлем, увенчан с проскубани пера, загубили цветовете си от стихиите на суровата зима.
— Правилно си помислих, че го познавам. — Той протегна шлема към Кейл. — Това принадлежеше на онзи боклук Ласцел. Веднъж той ме перна по ухото, задето му се изпречих на пътя.
— Е, така му се пада.
Хенри Мъглата се засмя.
— Прав си. Проклятието на Хенри застига всеки, който ме е закачил. Дано да е страдал. — Той отвори и затвори забралото на шлема, както бе виждал да правят кукловодите на мемфиския пазар. — Къде ти е сега високомерието, драги?
Хенри огледа грамадата. В крайна сметка Мемфис му беше донесъл много радости.
— Жалко би било — каза най-сетне той, — тия неща да не се използват. Бога ми, тук лежи цяло богатство.
Мъжете, които внимателно се преструваха, че не слушат, този път не успяха да устоят.
— Колко, господине?
— Десет хиляди долара? Петнайсет?
— Лъжеш.
Кейл и Хенри Мъглата се засмяха в един глас.
— Извинявай, господине. Но това не е възможно.
— Както речеш. Но виж в какво състояние е всичко. А и едва ли е останал някой жив, способен да носи тия неща. Трябват години, за да се научиш да ходиш с техните джунджурии. Така или иначе, не видяха добро от тях. Бронята винаги си има цена — отговори Кейл.
— И все пак — каза Хенри Мъглата, — безумие е всичко това да отиде за претопяване.
— Защо? След три часа ще се стъмни. Трябва да тръгваме.
Докато се отдалечаваха, един от мъжете извика след тях:
— Къде да го отнесем, господине? Просто ни кажете и няма да ви забравим в молитвите си.
В големия склад за провизии на блажения Хоноратус, на отвъдния склон на Голанските възвишения, Кейл взе две грамадни парчета говеждо месо със заявка, открадната от щаба на Ван Оуен, и с подправен подпис на интенданта.
— Ами ако той разбере, че си бил ти?
— С малко късмет дотогава вече ще е мъртъв.
— Ами ако победи… или поне оцелее?
— Не вярвам, че може да го направи — да ги спре, искам да кажа.
— Така си мислехме и при Силбъри Хил.
Както можете да си представите, не е лесно да се внесат в лагера две грамадни парчета говеждо, без да се привлече излишно внимание, но там беше такова гъмжило, а двамата изчакаха почти до тъмно и заобиколиха откъм другата страна, тъй че месото пристигна безопасно заедно с пратката алабаши за всички и бе получено от Покаятелите със страхопочитание и благодарност. След броени минути вече се печеше и вреше. Освен това Кейл бе взел един лист от книгата на Боско и заедно с една тресчица от дървената основа на щаба на Ван Оуен го сложи в малка месингова кутийка, която бе намерил у един убит в степите и си я хареса. Заяви на отговорника по горивото, че това е частица от истинската бесилка, на която Обесения Изкупител приел саможертвата си. В замяна получи четиринайсет чувала въглища и товар дърва. Кейл и Хенри Мъглата гледаха как блажените Покаятели ядат и се греят пред огньовете като разглезени деца.