— От това ти се стопля сърцето — каза с усмивка Кейл.
Но бедата бе, че въпреки всичко сърцето на Хенри Мъглата крещеше точно обратното. А още по-лошо бе, че все пак изпитваше съчувствие към тези хора, чиито братя по вяра го бяха измъчвали и тормозили през целия му живот. Сега, когато те изпитваха тъй дълбоко удоволствие от топлината и добрата храна, която той им бе осигурил и за която те излъчваха тъй трогателна благодарност, Хенри започна да чувства някаква връзка с тях, като че невидима нишка ги обвързваше заедно. Той не искаше това.
— Как да ги съжалявам? — унило прошепна той на Кейл, докато голямата, но зле построена барака, където седяха, трептеше от светлина, радост и дълбоко задоволство, каквото могат да осигурят само топлите крака и пълният стомах.
Кейл го погледна.
— Внимавай със сълзите — може да се удавиш.
На следващата сутрин двамата бяха готови да тръгнат преди зазоряване. Като небето взе да просветлява, те яхнаха конете и се отдалечиха от лагера, който започваше да се размърдва като грамадно куче в очакване на последния ден от подготовката.
Тъй като бяха свикнали да ги виждат как влизат и излизат от лагера и тъй като много се възхищаваха на бойната слава на Кейл от степите, пазачите безпрепятствено ги пуснаха да излязат по надолнището към равнините на Машер. Докато слизаха, зад гърба им отекнаха камбаните, призоваващи Изкупителите на литургия, примесени с лая на бойните кучета. След половин час двамата се движеха бързо, но предпазливо през равнината. Тук-там се мяркаха упорити заснежени места, но те ставаха все по-малки и по-редки с отдалечаването от възвишенията.
— Е — каза Хенри Мъглата, когато спряха, за да дадат на конете няколко минути почивка, — поне не ми пука колко се мъчат Лаконийците. Макар че времето вече се позатопли, шест нощи на открито в тоя студ… направо да ти се сгърчи патката.
— Сигурно — отговори Кейл.
След като животните си отпочинаха, те бавно продължиха напред. Ако се натъкнеха на разузнавачи от лаконийската кавалерия, конете им трябваше да са свежи. Кейл искаше да получи усещане за терена, да разбере как е повлияло топенето на земята, има ли ключови точки за отбрана или нападение. Можеше да се очаква, че разкаляната земя ще постави в по-неблагоприятно положение Лаконийците, които, независимо от другите си умения, винаги се стремяха да влязат в близък бой с враговете и да използват способността си да се сражават в мощни блокове от по десет редици, надделявайки над противника със своята сила, свирепост и уникалната способност да придвижват тези блокове тъй изящно, сякаш са танцова трупа, а не войници.
— Те много танцуват, така пише в сведенията.
— Когато не го поемат отзад.
— Знам ли… Според сведенията при тях имало едни церемонии — публични, искам да кажа — на които извършвали гоморския грях като празничен ритуал.
— Лъжец!
— Не казвам, че е вярно, просто ти казвам какво пише.
— Значи по-добре да не ни хванат.
— Така си е. Във всеки случай за теб няма страшно.
— В какъв смисъл?
— Много си грозен.
— Момичетата в Светилището казват друго.
— Какво?
— Че съм прекрасен, абсолютно великолепен.
Двамата се разсмяха и десетина минути яздиха мълчаливо.
— Виждаш ли го?
— Да. Той и не се прикрива особено.
От няколко минути един конник ги следваше на около двеста метра разстояние след като излезе иззад едно възвишение — нисичко, но все пак достатъчно високо, за да се скрие, ако не искаше да го видят.
Раздаде се звънко щракване — Хенри Мъглата бе почнал да зарежда лекия арбалет, който висеше на седлото му, но така, че ездачът да не забележи.
— Да завием обратно.
Кейл кимна и двамата започнаха да обръщат конете. Ездачът спря за момент, после продължи да ги следва.
— Ако дойде по-близо, тъй че да нямаш време за презареждане, пусни му един предупредителен изстрел.