— Кротко! Кротко! — каза отново Фаншоу. — Не е нужно някой да пострада. Нека ти обясня.
Разтреперан от нерви, Хенри Мъглата отвърна:
— Говори.
— Тъкмо бях оставил моя човек под това тук — той посочи голямото платнище със зашити по него стръкове острица и трева — когато видях да се задавате право към него. Реших да ви проследя, за да съм сигурен, че няма да го откриете, но вече бяхте стигнали твърде близо. Вече бях разбрал, че сте твърде млади за войници. Опитах се да ви отклоня. И пак сбърках, нали? — Фаншоу се усмихна, надявайки се да успокои Хенри Мъглата. Според него момчето изглеждаше опасна комбинация: нервно, но си знаеше работата. — Не е нужно някой да загине — повтори той. — Просто свали арбалета и моят приятел ще пусне Доминик.
— Първо ти — обади се Кейл. — Казах ти вече.
— Ще прережа гърлото на това момченце и после ще дойда за теб! — каза мъжът, който държеше Кейл.
— Хайде всички да се успокоим. Сега ще помоля моя приятел да изправи Доминик на крака, а после ще видим. Бива ли?
Хенри Мъглата кимна.
— Ще броя до три. Едно, две, три.
Мъж, който държеше Кейл, го издърпа нагоре, докато и двамата се изправиха — ножът до гърлото му не мръдна и на милиметър.
— Много добре — каза Фаншоу. — Всички се справяме великолепно.
— А сега какво? — попита Хенри Мъглата.
— Става сложно, признавам. Ами ако…
В този момент Кейл вдигна десния си крак, стовари го върху пищяла на противника, същевременно заби лакът в ребрата му, хвана го за китката и я усука с цялата си сила. Възклицанието на човека бе заглушено от въздуха, излитащ от дробовете му. Бърз като змия, Кейл се отдръпна, удари със същия лакът ръката на врага и изтръгна ножа от пръстите му. За негово учудване онзи все още можеше да се движи. Той блокира удара на Кейл с ножа, замахна с юмрук и улучи Кейл отстрани по главата. С вик на болка Кейл отстъпи назад, за да има място за нов удар. Докато замахваше към гърдите му, човекът отскочи, после още веднъж, замахна с крак и подкоси Кейл, тъй че той падна на коляно. Връхлетя нов свиреп удар, които щеше да го остави без зъби, ако беше улучил, но Кейл отметна глава и юмрукът само се плъзна по челюстта му. Докато противникът му си възвърне изгубеното равновесие от неточния удар, той отново бе на крака. Двамата стояха един срещу друг — Кейл вече с нож и в по-изгодна позиция, гледаха се и дебнеха възможност за нападение.
— Спрете! Можем да спрем дотук! Кажи му! — извика Фаншоу на Хенри Мъглата. — Всички можем да си тръгнем спокойно. Никой не трябва да умре тук.
— За мен е все едно — каза мъжът, гледайки свирепо Кейл.
— А за мен не е — извика Фаншоу. — Прави каквото ти казвам, по дяволите, и се отдръпни. Направи го, или, Бога ми, ще дойда да му помогна.
Обучен за клане, но още повече за сляпо подчинение, човекът бавно се отдръпна с лека и безкрайно предпазлива стъпка.
— Поздравления. За всеки един от нас. Качвай се зад мен, Моусън. — Той се озърна към Хенри Мъглата. — Може ли, мило момче?
— Не съм ти мило момче.
Фаншоу хвана юздите и насочи коня си към Моусън, който все още гледаше Кейл, сякаш се чудеше дали да му изяде първо сърцето или черния дроб.
— Качвай се зад мен, Моусън.
— Ножът ми — каза Моусън.
Фаншоу въздъхна и хвърли към Кейл уморен поглед, като че искаше да каже: какво да го правиш?
Кейл се отдръпна, после вдигна ножа и с всичка сила го хвърли на около четирийсет метра в посоката, накъдето искаше да тръгнат.
— Задължен съм ти — каза Фаншоу.
Хладното изражение на опитен убиец бе изчезнало от лицето на Моусън. Без да чака нова заповед, той вдигна маскировъчното платнище и скочи зад Фаншоу тъй леко и грациозно, сякаш просто бе придърпал стол, за да седне на вечеря. Сега изглеждаше много по-млад.
— До нови срещи, момчета — каза Фаншоу.
С тези думи той обърна коня си, и като спряха само веднъж, за да вземат ножа на Моусън, те скоро се отдалечиха на петстотин метра и изчезнаха зад възвишението, откъдето се бе появил само преди десет минути.
— Не мисля, че ставам за тая работа — каза Хенри Мъглата.
— Ти беше абсолютно великолепен — възрази Кейл.
Той отиде да доведе коня си, и двамата препуснаха назад към Голанските възвишения.
Фаншоу и Моусън обаче не стигнаха много далече от могилката, зад която момчетата ги видяха да изчезват. Те намериха едно плитко дере, разпънаха платнището и се отдадоха енергично на греховните лаконийски страсти.