Беше нощта преди Битката на Осемте мъченици, наречена тъй, защото през последните шестстотин години точно толкова Изкупители бяха дали живота си за вярата в околностите на мястото, където трябваше да бъде бойното поле. В никакъв случай не е някакъв особен късмет, че мястото на конфликта се оказа вече осветено от кръвта на мъчениците. Изкупителите вдъхваха такава омраза на своите противници, че с течение на столетията останаха много малко места, където някой от тях да не е бил обесен, обезглавен, натрошен, разчленен, удушен или разпнат. Това им даваше свръхбогат избор, когато трябваше да назоват някое бойно поле с името на великомъченик. И наистина, едва ли не всеки селски юмручен бой можеше да се увенчае с подобно име.
Кейл не беше поканен на последните указания за битката, но и не му бе забранено да присъства. Докато дебнеше заедно с Хенри Мъглата зад щабната барака на Ван Оуен и чакаше на вратата да се събере група, за да се вмъкне незабелязано, Кейл прошепна на Хенри:
— Какво да направя?
— Да си затваряш устата.
— Правилно.
После пристигнаха петима или шестима Изкупители с по-нисък ранг. Кейл ги последва, затвори вратата зад себе си и се настани в най-тъмното и най-претъпкано ъгълче на голямата стая, която така или иначе бе добре осветена само там, където на стената висеше голяма карта на битката.
За голямо разочарование на Кейл, в тактиката си Ван Оуен не предвиждаше нищо особено глупаво. Нямаше и нищо интересно, освен използването на тежка броня за челната редица на Изкупителите, която щеше да поеме първия удар на Лаконийците. Кейл трябваше да признае, че при оскъдните знания на Ван Оуен за лаконийската бойна тактика — разбира се, той не бе имал достъп до сведенията в библиотеката на Боско — трудно можеше да се критикува някое от неговите решения. Единственото му леко задоволство бе да се ухили презрително, като видя колко малко резерви е предвидил Ван Оуен. Според него, при двойното си числено превъзходство Ван Оуен би трябвало да запази в резерв много по-голяма част от армията си, за да се справи с евентуални изненади.
— От друга страна — каза Хенри Мъглата, когато Кейл се измъкна незабелязано в общия поток след съвещанието, — помисли какво би станало, ако той провали първата си атака, като не използва численото превъзходство. Поддържането на твърде голям резерв е като да си разделиш силите. Не съм сигурен, че на негово място бих направил нещо по-различно.
— Никой не те е питал.
— Всъщност, ти ме попита.
— Е, сега съжалявам и ще се моля на Бог за прошка.
— Още ли го правиш? Още ли се молиш, искам да кажа.
Кейл не отговори.
— Е?
— Да, все още се моля. — Той помълча. — Моля се да ме избави от злото и да не ми се налага по цял ден да гледам грозната ти физиономия.
— Моята? Ами че аз съм красив. Ти сам го каза.
Когато се върнаха в бараката на Покаятелите, един от адютантите на Ван Оуен бе донесъл нареждане: ако желаят, Кейл и неговите хора могат да наблюдават битката, но им се заповядва да стоят настрани от командния център и бойното поле. В никакъв случай да не се месят по какъвто и да било начин.
Това бе чудесна новина. Единственият страх на Кейл беше, че Ван Оуен просто от омраза ще го включи в нещо опасно. Сега ставаше ясно, че той не желае при победа или загуба Кейл да си спечели още по-голяма слава. Кейл потвърди получаването на заповедта и доволен си легна да спи.
Той даде на повечето Покаятели почивка за следващия ден — нещо, което те винаги приемаха с радост — но призори тръгна заедно с Хенри Мъглата и десет мъже. Щом портите се отвориха, малка група мина през разбуждащата се армия. Прекосиха Полето на Осемте мъченици, без някой да им обърне сериозно внимание, защото войниците си имаха твърде много други грижи; поеха на север и стигнаха до една малка могилка с добър изглед към бойното поле, която си бяха набелязали преди срещата с Фаншоу. Кейл прати хората си да проверят наоколо за маскирани лаконийски разузнавачи и набеляза два маршрута за бягство, ако нещо се обърка. После се изкачиха на могилата и мълчаливо зачакаха деня да започне. Лаконийците вече се събираха в техния край на равнината, макар и не в стройни редици, а като тълпа на необичайно голям областен панаир, и гледаха как се разгръща строят на Изкупителите.