Най-напред вървяха Черните Корделии — седем хиляди бойци с лилаво-черни брони, от които идваше името им. Дори от няколко километра разстояние вятърът носеше до могилата откъси от техния химн. Момчетата се разсмяха и почнаха подигравателно да им пригласят.
Двете момчета изпаднаха едва ли не в истерична радост, виждайки как враговете им — независимо от крайния изход — вървят към смъртта си, а те ги наблюдават от безопасно разстояние. Хенри Мъглата си спомни една песен, която често пееха стражниците в двореца на Арбел Лебедовата шия. Трябваше му известно време, за да налучка мелодията; беше забравил и първите няколко реда.
Вятърът навярно бе променил леко посоката, защото химните ту се засилваха, ту заглъхваха, но над строя впечатляващо се издигна гигантска кадилница с размерите на катедрална камбана, която Черните Корделии винаги носеха в боя. Сега тя се люшкаше напред-назад и над нея се издигаше мощен стълб благовонен дим.
Лаконийците продължаваха да се щурат пред лагера си като тълпа, гледаща не особено интересно зрелище. Сега напред пое Четвърта голанска армия, наречена Свещенослужителите, с нейните пет Братства, наброяващи общо десет хиляди бойци: робите на Непорочното Сърце, Бедните Симоновци на Вечното Поклонение, Норбетинците, зловещите Облати на Смирението и накрая най-свирепите от всички, Братството на Милосърдието. През следващия час изкупителската армия се разгръщаше: златен брокат, червени хоругви, лилави знамена, флагчета на изповедници, розови знаци на монаси-целители, на които не бе позволено да докосват умиращите, преди да са получили последно миропомазване. Над всичко това се разнасяше звукът на гайди, достатъчно силен, за да не се поддава на променливия вятър, а Ван Оуен наблюдаваше от един издаден напред рид на възвишенията. Когато битката почнеше и химните замлъкнеха, той щеше да даде знак на гайдите да действат като негов глас, защото всяко братство имаше своя конкретна мелодия и свои инструкции за атака, отбрана или отстъпление.
Сега, когато Изкупителите бяха приключили наполовина с разгръщането за атака, лаконийските войници започнаха да се раздвижват, но все още със същата липса на напрежение, с която наблюдаваха досега. И все пак в рамките на по-малко от три минути те като по магия се подредиха в редица нестройни квадрати. После сякаш отново загубиха интерес и групите останаха сравнително ясно очертани, но все още без строгата и точна дисциплина на истински бойни редици. Сега те пак наблюдаваха как втората изкупителска армия довършва подреждането си — една непрекъсната редица Черни Корделии най-отпред и още шест редици зад нея, като най-леко бронираните и най-подвижните оставаха най-отзад. В стегнат строй на около километър зад тях стоеше резервът от хиляда бойци. Сетне отекнаха тръби, шестимата гайдари спряха да свирят и звукът отлетя по вятъра като последен дъх на някакво огромно ранено животно.
За минута настана почти пълна тишина, нарушавана само от редките крясъци на сержантите и пръхтенето на конете на петстотинте кавалеристи зад десния фланг на Изкупителите.
Предните редици на Лаконийците се раздвижиха. Осем мъже с по две флагчета в ръцете изтичаха да застанат от двете страни пред все още неясно групираната армия.
След като се разпръснаха, те вдигнаха флагчетата и започнаха да подават сигнали. Както мързелив кон насред река се разтърсва внезапно от изненадващ допир на риба, така и армията на Лаконийците се размърда и оживя — шестте неясни квадрата станаха отчетливи и прецизни като изсечени с остро длето. Нов замах на флагчетата, и те тръгнаха срещу Изкупителите, които ги чакаха на около километър и половина по-долу; крачеха в съвършен ритъм като танцова трупа или участници в пантомима.
Флагчетата пак се размахаха. Шестте квадрата спряха като един. Миг покой, след това отново флагчетата. Осем хиляди мъже изреваха в един глас. Мощен трясък на мечове върху щитове, и вирнатите нагоре лица бързо се обърнаха към враговете. По цялото поле се мярнаха цветове, жълто и червено. Редиците започнаха да се изтеглят наляво и надясно, така че всеки квадрат се превърна в дълга верига, пресичаща цялото поле, зад нея още една и още една. Флагчетата пак се развяха, и с нов вик и тропот на щитове шестте вериги се сляха в стена с дължина хиляда метра и плътност от шест редици. От наблюдателния пункт на Ван Оуен върху Голанските възвишения отекнаха тръби, и всеки свещеник нададе вик: