Дори от своята безопасна могила и обгърнати в хладното си злорадство, Кейл и Хенри Мъглата усетиха как по гърба им пробягват неприятни тръпки на страх. Хенри оскверни мощта на тази страховита молитва, като затананика тихичко:
Мощната армия на Изкупителите се устреми напред като бивол, успял най-сетне да се изтръгне от тресавище. После Кейл и Хенри Мъглата ахнаха от учудване. Лаконийските наемници се втурнаха към врага, сякаш с възторг и радост бързаха да умрат. Това не беше подтичване или тръс, а бесен спринт, който би трябвало да се отрази пагубно на реда и силата на плътната им стена, която разчиташе на хиляди бойци, действащи заедно с една обща воля.
Докато двете армии се разливаха една срещу друга като две огромни петна, дребните животни в Машер се озоваха като в капан между тях. Първи и единствени се спасиха фазаните, глупави почти до самия край. Те излитаха с крясъци, миг преди лаконийските редици да ги стъпчат. Зайците трескаво хукнаха да търсят убежище, което никога нямаше да намерят, щураха се напред-назад между лаконийския прилив и мъртвешкото спокойствие на Изкупителите. Лисицата, която ги гонеше, също се втурна с ужас да дири спасение ту в една, ту в друга посока и накрая изчезна, погълната от човешките вълни, както са потънали животните извън Ноевия ковчег.
Внезапният лаконийски напор отхвърли стрелковите стотни на Изкупителите наляво и надясно. Рязкото увеличение на скоростта по наклона към Изкупителите ги бе заварило неподготвени. Няколкото секунди закъснение задълбочиха объркването им още повече — за пръв път виждаха тъй стремителен щурм. Докато стотниците им чуят заповедта за стрелба на побеснелия Ван Оуен, вече бяха изпуснали шанса за цели два залпа. После те се опомниха, стреляха и двете момчета видяха как смъртоносните остриета се посипаха от небето към атакуващите мъже в червено. Но невероятната бързина бе извела Лаконийците изпод дъгата на изстрела, тъй че само последните редици бяха засегнати, а повечето стрели паднаха безполезно зад тях.
Врагът вече бе толкова близо, че изкупителските стрелци се видяха принудени да стрелят право срещу настъпващите Лаконийци, тоест срещу вдигнатите им щитове. Нова изненада: наемниците си бяха наели други наемници. Самите те не бяха добри стрелци и открай време презираха боя от разстояние като проява на женственост, но сега водеха четиристотин наемни стрелци от Малката Италия, които се движеха отдясно и малко зад Лаконийците. Неточният обстрел на Изкупителите улучи именно тях. Сто и петдесет вече бяха мъртви, а другите изостанаха; но сега, когато изкупителските стрелци имаха команда да стрелят по своя преценка, вече никой не обръщаше внимание на италианците и те имаха достатъчно време, за да се опомнят и на свой ред да обсипят с огън колегите си отсреща.
Хаос. Тъй като не бяха очаквали да срещнат стрелци и нямаха навика да получават, каквото раздават, изкупителските стрелци изпаднаха в паника под убийствената градушка, която се изсипа почти безпогрешно върху плътните им редици. Стотници и сержанти крещяха през виковете на ранените и умиращите.
— НАВЕДЕТЕ ГЛАВИ! НАВЕДЕТЕ ГЛАВИ! НАВЕДЕТЕ ГЛАВИ! НАВЕДЕТЕ ГЛАВИ!
— Внимавайте! — вика друг.
— Пазете се! ТАМ! ТАМ!
Стрела пронизва един Изкупител в гърдите, но не той, а живият човек до него трепва като кон под внезапен удар с камшик. Едни приклякат и падат без необходимост, други просто стоят и получават стрела в корема или в лицето, сякаш са били напълно неподготвени. Стрелците, които тъй безмилостно унищожиха кавалерията на Матераците преди по-малко от година, сега се превръщаха в безпомощни наблюдатели как Лаконийците, почти незасегнати от стрелите им, се врязват като юмрук в редиците на Черните Корделии. Шумът от ударите на по-големи щитове върху по-малки звучеше по-скоро като грозно дрънчене, отколкото като величествен трясък. Но в целия свят единствено Изкупителите можеха да посрещнат бронирана сила с такава скорост и да устоят. На места редиците се разкъсаха, Изкупители и Лаконийци се струпаха на безредни купчини едни върху други и това бе зле за наемниците, които очакваха противникът или да издържи, или да падне като едно цяло и те да минат през него, вместо да се колят с чакащите Норбетинци. После започна бутането и блъскането, от двете страни се надигнаха ревове и ритмични команди, досущ като в състезание по дърпане на въже на някакъв селски празник. Мъжете от задните редици се хвърляха с цяла тежест върху по-предните, които пък правеха същото с онези пред тях, натискаха с рамене гърбовете им, сумтяха, напъваха и тъй оформяха битката чак до предната линия. От далечната могила тъмночервените лаконийски плащове и пъстрите цветове на Изкупителските Братства изглеждаха като масло и вода, разсипани върху маса. Но тук и там по протежение на разделителната линия малки цветни петна напредваха, задържаха се, а после натрапниците биваха изклани или отстъпваха и отново се вливаха в своите линии.