Тогава дойде второто потресение: знаейки, че са изправени срещу мъже, които също като тях се занимават единствено с война и подготовка за война, Лаконийците бяха откраднали още един трик от техните многобройни войни. От ножниците изхвръкнаха новите им мечове, почти цял метър дълги и с остра извивка накрая. Това позволяваше без затруднение да замахнат над щитовете на Изкупителите и да ги стоварят с ужасна сила върху шлемовете на мъжете пред себе си. Шлемовете, предназначени да поемат само режещи или разцепващи удари, биваха разтрошени от силата на нещо средно между чук и длето. Ужасните рани, нанасяни при всеки смачкващ удар, разтърсваха редиците на Черните Корделии. После дойде окончателният обрат, когато в действие влезе страховитата пъргавина на Лаконийците. Десният фланг на Лаконийците бе осигурен с най-силните им мъже, но когато стана ясно, че средната линия ще издържи, задните редици от центъра се прехвърлиха вдясно и позицията там стана още по-силна. Центърът и десният фланг на Изкупителите се оттегляха бавно назад, докато Черните Корделии падаха под ударите на извитите остриета и биваха заменени от по-слаби и по-зле бронирани мъже, но левият фланг изведнъж рухна под напора на най-силните Лаконийци заедно с внезапните подкрепления.
— ТОВА ЛИ Е? КАКВО? ЧАКАЙТЕ! СТОЙ НА МЯСТО! СТОЙ НА МЯСТО!
Обгърнати от хаос и крясъци, повечето бойци и от двете страни нямаха представа какво ги очаква — победа или смърт.
Сред гръмотевичен тътен, писъци, команди, сигнали на тръби, мъртъвци и умиращи, десният фланг на Лаконийците прекърши противниците — които можеха, избягаха, които не можеха, паднаха убити и само телата им, станали хлъзгави от кръв, екскременти и кал, затрудняваха решителния напредък на Лаконийците. Наемниците губеха равновесие от омекналите трупове под краката си, от вкопчените ръце на умиращите и тежко ранените, някои от които все още намираха сили да забият нож в залитащите наемници, тласкани изотзад, объркани и уязвими. В тази решаваща, но хаотична схватка загинаха много повече Лаконийци, отколкото във всички други техни сражения през последните десет години. След като преодоляха това препятствие, с битката вече бе свършено… но не и с касапницата. Ван Оуен гледаше от възвишението с безнадежден ужас, неспособен да стори нищо, освен да изпрати на смърт оскъдните си резерви, за да отложи неизбежното. Докато Изкупителите в центъра и по десния фланг продължаваха да се бият, Лаконийците ги нападаха отстрани и простичко, но кърваво ги намотаваха като килим след края на пикник. Онези, които не бягаха, падаха мъртви.
За втори пореден път Хенри Мъглата и Кейл гледаха как една битка се превръща в клане. Покаятели около тях надаваха насърчителни викове и станаха толкова шумни, че Хенри Мъглата ги наруга, за да млъкнат. Канеше се да им изтъкне, че те насърчават хора, които биха ръкопляскали на техните екзекуции, които ги смятаха за живи трупове, за хора без души. Кейл обаче разбра какво се кани да каже, защото мислеше съвсем същото, и му запуши устата с длан. Този път, за разлика от фиаското в Силбъри Хил, Кейл прояви благоразумието да не се включи, и много преди страшния край вече се беше оттеглил. За разлика от Изкупителите, този ден той имаше късмет.
Някои от Покаятелите в отряда на Кейл и Хенри Мъглата плачеха, други се молеха за мъртвите и умиращите.
— Смърт, Съд, Рай, Ад — извика Покаятел Гилтрап, бивш Молитвен спонсор на Мейнаут, преди да бъде уличен и осъден за три от деветте престъпления срещу разума.