Нито облакът от комари, нито Бог бе накарал Лаконийците да се оттеглят към лагера си отпреди седмица. Причината се криеше в един ужасно мъчителен и познат страх. Мъдрите хора казват, че ако сложиш всичките си яйца в една кошница, накрая ще трябва да я пазиш през цялото време. Още по-тревожна е перспективата, ако яйцата в тази кошница са изключително редки. Това бе същината на проблема за Лаконийците. Тяхната способност да действат съвместно като танцьори сред хаоса и ужаса на бойното поле бе създадена от живот на грижовно насилие и насилствени грижи. Всеки един от тях струваше цяло състояние във време и пари, а съкровището, за да се купи това време, бе спечелено от роби. Тези роби не бяха доведени от четирите краища на земята, загубили всякакви връзки със семейства, приятели и роднини, а представляваха цели поробени народи, които живееха рамо до рамо с тях — много роби, малко Лаконийци. Едва ли имаше лаконийски войник, който да се бои от смъртта, но нямаше нито един, който да не се страхува от мъжете и жените, които притежава. В Битката на Осемте мъченици на всеки убит Лакониец се падаха по четиринайсет мъртви Изкупители. И все пак те бяха потресени от тази загуба. Трудът и усилията, отнесени в гроба заедно с тези хиляда и сто мъже, бяха такива, че нямаше да се възстановят напълно дори и в рамките на едно поколение — толкова малко бяха Лаконийците и тъй дълго и трудно бе тяхното обучение.
В светлината на този катастрофален успех Ефорите на Лакония трябваше да си кажат тежката дума, и затова те спряха, макар че ако бяха напреднали около Голанските възвишения и превзели изкупителските окопи с удар в гръб, тази голяма война можеше да приключи само след месеци или дори седмици.
Ефорите наредиха на войската пред Голан да се окопае, после направиха предложение на Хелотите: ако успеят да изберат от своите редове три хиляди най-силни, най-смели и най-умни мъже, то всички, които са се били заедно с Лаконийците в Голан, след завръщането си ще получат свобода, двеста долара и парче земя. Хелотите не изпуснаха тази безпрецедентна възможност за свобода и благоденствие. Три хиляди от най-храбрите им мъже дойдоха невъоръжени в определеното време и място, и тутакси бяха избити на място от Лаконийците. И тъй, уверени, че едновременно са сплашили оцелелите Хелоти и са убили най-силните, които имат волята да се освободят, Ефорите взеха допълнителните пари, предлагани от Антагонистите, и решиха отново да минат в настъпление. Но за планиране и осъществяване на клането трябваше време, както и за изкопчване на повече пари от Антагонистите, тъй че минаха близо три седмици, преди лаконийската армия отново да се раздвижи, а през това време Боско буквално надмина себе си.
За по-малко от два дни той получи новината за поражението, а след още два използва вцепенението, обзело Светия престол, и отиде в Шартр да настоява за аудиенция при папата, като през цялото време пращаше вестоносци до своето тайно братство и най-убедените си съмишленици, които, макар и изпаднали в паника, също дебнеха каква изгода могат да извлекат от това бедствие.
Ала колкото и отчаяно да диреха спасение от Лаконийците, това не означаваше, че всички са еднакво готови да повярват в Кейл. Враговете на Боско се намираха в задънена улица. От една страна, както и всички останали Изкупители, те бяха ужасени от поражението, и още по-ужасени от вероятните последици. А това, че бяха коварни интриганти и интересчии, не означаваше, че им липсва искрен религиозен плам. Ами ако той наистина беше Мрачния жътвар, предричан отдавна, макар и само със смътни намеци и двусмислици? Някои се съмняваха дали Мрачния жътвар изобщо е пророчество, или просто погрешен превод на оригиналния силно повреден текст, и може да означава не смъртоносен унищожител на враговете на вярата, който евентуално да донесе края на света, а нещо като свещена пита със седемдесет вида стафиди и ядки, която Господ ще прати, за да спаси хората, ако някога настане глад за повече от една година. Спорът дали пророчеството се отнася до зловещ разрушител, или божествена пита, бе до голяма степен безсмислен, като се има предвид, че изкупителската вяра безспорно отиваше към унищожение.
Отначало смайващото искане на Боско за командир на Осма армия да бъде назначен Кейл беше отхвърлено категорично. В един кратък миг на прояснение папата взе по-предпазливо и по-приемливо решение — той възложи командването на Изкупител-генерал Принцепс, победителя на Матераците, който вече бе в Шартр. Въпреки това, по нареждане на Боско, Принцепс се престори, че е на смъртно легло с рибешка кост в гърлото. Той не за пръв път написа писмо, давайки ясно да се разбере, че само е следвал плана на Кейл в победата си над Матераците, и смирено призова папата да постави младежа начело на Осма армия. За да убеди невярващите в болестта му, които съвсем не бяха малко, Принцепс помоли папата лично да се застъпи пред Бог за душата му. Той се реши на това богохулство едва след категоричното настояване на Боско, че в противен случай враговете със сигурност ще надушат нещо нередно.