— Никога не съм ги чувал.
— По-рано ни наричаха Служба на целомъдрието.
— А, тях съм ги чувал.
— Значи разбирате, че въпросът не е тривиален.
— Какво искаш?
— Да ви помогна, Изкупителю.
— Опитвам се да водя война, тъй че ще ми помогнеш, ако се махнеш.
— Църквата има благото задължение да помага на своите епископи…
— Аз не съм епископ.
— … както и на висшите си служители да не се отклоняват от обета за целомъдрие. Като акт на върховна обич ние от нашата служба желаем да присъстваме до служителя по всяко време, за да предотвратим всички частни или потайни деяния. Как можем да изискваме от вас, Изкупителю, всички ваши действия като църковен отец да бъдат чисти, без да ви дадем необходимата помощ?
— Помощ?
— Постоянно присъствие на човек от Службата.
— Постоянно присъствие в спалнята ми?
— Особено в спалнята, Изкупителю. Но помощникът ви ще бъде със завързани очи през тъмните часове. И като още един израз на обич ще ви бъдат предоставени чифт нощни ръкавици. Нощните ръкавици са…
— Да, разбирам — прекъсна го Боско. Лицето му омекна. — Естествено, разбирам вашата загриженост, Изкупителю. Да. Вие сте прав, като казвате, че не може да има вмешателство в личния живот на някого, който няма личен живот. — Той се усмихна, сякаш с искрено съжаление. — Но виждате ли, в момента трябва да се справя с една… не по-голяма, може би, но по-неотложна заплаха.
Изкупител Да не изглеждаше убеден, че престъпленията срещу Светия дух са по-маловажни от личното оцеляване.
— Така или иначе, аз ще се върна скоро — ако оцелея, разбира се — и тогава ще можем да отделим на този въпрос вниманието, което заслужава.
Изкупител Да не бе твърде доволен. Дълбоко го опечаляваше фактът, че висшите църковни служители не са по-приветливи към него и службата му. Та той само се опитваше да помогне — но по нищо не личеше, че е така. С известна неохота той се съгласи да дойде пак идната седмица, после си тръгна. Щом вратата се затвори зад него, Боско повика Гил.
— Този Изкупител Да. Включи го в списъка.
Въпросът за наблюдението тревожеше и други.
— Как ще се измъкнем сега, след като те направиха едва ли не повелител на всичко, по дяволите?
— Какво трябваше да направя — да откажа ли? Ако имаш някаква идея, целият съм в слух.
— О, виждам как ти се къса сърцето. — Хенри Мъглата го изгледа крайно недружелюбно. — Ти го искаш, нали?
— Бих казал, че както винаги мога да го харесвам или да го мразя. И какво от това? Върша нещо, в което ме бива, а и нямам друг избор.
— Можеш да загубиш.
— Какво?
— Можеш да загубиш!
— Защо не го кажеш по-силно? Да те чуят и в другия край на града.
— Добре. Да речем, че съм го казал тихо.
— През целия си живот не съм чувал нищо по-смахнато.
— Защо? Пусни Лаконийците да минат, и както сам казваш, после ще прегазят окопите чак до Триполи. Шартр ще падне след седмица, а после никой не може да им се изпречи на пътя. Защо се опитваше да ги спреш?
— Защото ще прегазят и нас. Нали знаеш какво правят Лаконийците с малките момчета? Или ще правят, ако ни вземат в плен. Аз избих в степта хиляди Антагонисти от Народа. Мислиш ли, че не са чували за Боско и неговия Ангел на смъртта? Антагонистите имаха дванайсет карти с описания на най-нечестивите Изкупители, които трябва да бъдат убити на място. Сега са тринайсет.
— Бас държа, че си изпаднал във възторг, като си чул колко ти е пораснала работата.
— Какво означава това?
— Знаеш много добре.
— Не съм те молил да тръгваш след мен. Какво правиш тук?
Кейл изрече въпроса с цялата жлъч, на която беше способен.
— И аз все това се питам.
— Е, жалко е, че не се запита още в Мемфис. Или където и да било, освен тук. За Бога, сякаш са ми малко другите грижи.
— Не забелязах да се оплакваш, когато ти спасих живота, докато се правеше на голям страшник пред дворцовото стълбище на стария Матераци. А когато хукна надолу по хълма в Силбъри като скапан глупак заради онази коварна кучка Арбел Лебедовата шия, аз ти спасих живота поне десетина пъти, докато се мяташе като риба в тиган.
Настана отровно мълчание. Кейл заговори пръв.
— Ако се позамислиш, ще разбереш, че в Силбъри Хил си ми спасил живота не повече от пет-шест пъти. Но е добре да знам, че ги броиш.