— А пък ти ако се позамислиш, ще разбереш, че аз виждах по-добре от теб какво става.
— Не съм глупак — каза Кейл.
— Глупак си — отвърна Хенри Мъглата. — Трябва да мислим как да се измъкнем час по-скоро.
— В момента ти си глупак. Няма къде да бягаме. Ако случайно не си чул, от три страни ни обкръжават кръвожадни копелета. Докато бяхме в Мемфис, не чух някой да каже добра дума за Антагонистите. Това, че не са Изкупители, не означава, че при тях растат цигарени дървета и в неделя се мързелува по цял ден.
— Не могат да бъдат по-лоши от Изкупителите.
— Напротив, могат. А и да не са — за тях ние сме Изкупители, особено аз. С кого мислиш, че се бих в степите — с баба ти ли?
Някой почука на вратата, и пазачът отвън незабавно отвори. Беше Боско. Вече не изглеждаше толкова весел, колкото при последната им среща.
— Папата потвърди временното ти назначение. Трябва да подпишеш това.
Той сложи на масата два документа.
— Какво е?
— Заповеди.
— Какви заповеди?
— Едната е за екзекуцията на Девата на Гарвановата песен.
— Тя е просто едно момиче.
— Очевидно не е. Подпиши.
— Не.
— Защо?
— Казах ти — тя е просто едно момиче.
— Знаеш, че тя е разлепила по вратите на църквите в осем града плакати, критикуващи папското изгаряне на еретици като противоречащо на милостивото учение на Обесения Изкупител. Как може да извършиш подобно нещо и да се надяваш, че ще останеш жив?
— А звездите греят ли още?
— Ставаш смешен. Знаеш много добре, че тя не трябва да живее, а да умре.
И Кейл наистина знаеше. Изненадващо беше, че досега не е изгоряла от огъня на собствените си престъпления.
— Нека да ти ги изброя — каза Боско. — Написани думи върху църковна врата. Смърт. Критики на папата. Смърт. Загриженост за живота на еретици. Смърт. Изказване на мнение за човешките качества на Обесения Изкупител. Смърт. Извършила го е жена. Бичуване. Преобличала се е като мъж, за да стигне нощем до вратата на църквата. Смърт. — Той посочи заповедта. — Подпиши, ако обичаш. Подпиши и ако не обичаш. Просто подпиши.
— Защо е нужен моят подпис?
— Защото папата е милостив — той не може да подписва заповеди за екзекуции. Те трябва да бъдат подписани от командира на военното крило на Изкупителите в Шартр. А от тази сутрин това си ти.
— Като командир решавам да обмисля въпроса.
— Колкото и да ти е чудно, нещата не са толкова прости. Когато си тръгнеш оттук, което ще е днес следобед, следващият най-висш военен духовник в града, тоест аз, става командир на гарнизона. А аз ще подпиша.
— Значи няма проблем.
— Напротив, има. Подписването на тази заповед е голяма чест, както и присъствието при нейното изпълнение. Ако не подпишеш, това ще означава, че първото ти действие като пряк подчинен на папата е било обида към Единствената истинска вяра. Злонамерена. Ще бъдеш отстранен от длъжност, и след това никой няма да те погледне — нито човек, нито звяр. Тя е мъртва, така или иначе. Подпиши.
Кейл го погледна мрачно и унило.
— Ван Оуен — каза той най-сетне. — Ван Оуен е следващият най-висш военен духовник в града.
— Не и след като подпишеш втората заповед — тихо отвърна Боско.
Както навярно знаете, ако сте присъствали поне на две подобни събития, всички екзекуции си приличат: тълпата, чакането, пристигането, виковете, писъците, бързата или бавна смърт, кръвта или пепелта по земята.
Характерно за Изкупителите беше, че в отношенията помежду си се държаха безкрайно любезно, а към всички останали — надменно и грубо. Ако не се брои избухващият от време на време терор, свързан с въображаеми заговори на Антагонистите или порочно отношение към момчетата, Изкупителите бяха снизходителни към греховете на събратята си. Дори по крайно сериозния въпрос за момчетата рядко се случваше обвинението да бъде прието, ако не е подкрепено от ръкоположен Изкупител, непосредствен свидетел на целия акт. А последствията при набедяване — тоест за вярно, но недоказано обвинение — бяха ужасни за обвинителя. Затова Изкупителите се гордееха, че подобна гнусотия е крайно рядка при тях, и създаваха такава обстановка, че само най-отчаяните жертви вдигаха шум. Повечето от тях горчиво съжаляваха за това.