— Всеки може да се бие по-добре от вас. Номерът с пускане на камък върху нечия глава минава само от време на време.
— Ето, виждаш ли? Всички станаха алчни. Не може да продължава така.
— Баща ти ще получи удар, ако откажа да тръгна. Откажа ли да помогна, всички ще ме намразят като хемороид, че и по-зле.
— Но разбираш какво искам да кажа, нали?
— Да.
— Ще говоря с баща си. Просто исках първо да кажа на теб.
— А ако ти кажа да не го правиш?
Тя го изгледа по-скоро учудено, отколкото с раздразнение.
— Не ставай смешен.
Разказват, че клетницата Шарън Тунизийска била обречена винаги да казва истината, но никога да не й вярват. Клефтите може и да не бяха враждебни към жените, които проявяват собствена воля, но като всички останали хора не изгаряха от ентусиазъм да слушат нежелани съвети. Отначало раздразнението на бащата бе насочено само към Дейзи, която на свой ред получи съвета да не си пъха носа в неща, които не я засягат. Засегнат от резкия тон на тъста си, Клайст се опита да защити мнението на Дейзи, което му навлече обвинението, че идеята всъщност е негова и че използва жена си като прикритие за собствените си мнения — стратегия, широко разпространена сред Клефтите под името „завъртане на котка в тигана“. Обвиниха го в мързел, малодушие и неблагодарност — все качества, на които Клефтите искрено се възхищаваха, когато ги проявяваха самите те. Никой освен сестрата на Дейзи и няколко нейни приятелки вече не разговаряше с тях, и стана ясно, че ако Клайст откаже да помогне, ги чака много сериозна неприятност под формата на гласуване — с предизвестен резултат — да бъдат изгонени от племето.
Имаха само две възможности: или да си тръгнат в студеното време, докато Дейзи е в напреднала бременност, без да знаят къде да се подслонят, или да изпълняват, каквото им казват. Клайст не виждаше избор. Той не се притесняваше, че ще отстъпи. Дейзи изгаряше от възмущение и не го криеше от баща си, обаче Клайст бе свикнал цял живот да се подчинява враждебно, но мълчаливо. В крайна сметка се подчиниха, но не бяха твърде доволни.
Новите вести за Кейл безпокояха Клайст. Донякъде защото пораждаха нежелано чувство на вина — не за Кейл, а за Хенри Мъглата — и най-вече защото разбуждаха призрака на нещо погребано тъй дълбоко в душата му, че никога не се бе сблъсквал пряко с него. Макар че Хенри Мъглата никога не бе приемал насериозно идеята за нещо нечовешко в убийствения талант на Кейл, достигналите до Квантокс изопачени слухове — макар че при други обстоятелства биха му се сторили нелепи — засегнаха някакъв нерв в душата на Клайст. Отдалече идеята за Кейл като някакъв жив призрак, който обикаля и предизвиква свръхестествени катастрофи, изглеждаше зловещо логична. Клайст бе имал възможността да избяга безкрайно далече от Кейл, но тази възможност отмина. Тръпките по гръбнака му твърде силно напомняха тези, които според пословицата изпитва покойник, когато някой стъпва на гроба му.
— Както никога не е казвала баба ми — рече Дейзи, — хората вярват в това, което искат да вярват.
— Много си права — каза Клайст на младата си жена.
19.
— Защо не напредват?
Боско искаше да чуе какво има да каже Кейл за странното бездействие на Лаконийците и същевременно да се увери, че Кейл осъзнава колко неразбираемо е това.
Без да вдига очи към Боско, Кейл продължи да разглежда шестте шлема, закрепени върху дървените глави.
— Очакваш ли да разбереш? — попита той.
— Не очаквам.
— Тогава защо си блъскаш главата?
— Станал си много нагъл.
Този път Кейл го погледна.
— Греша ли?
Боско се усмихна, и както винаги усмивката не беше приятна.
— Не. Не грешиш.
Главният ковач, когото чакаха, дойде и Кейл му показа резервния шлем.
— Какво мислиш? — попита Кейл.
— Добра изработка и добра стомана, но този тук е ръждясал зле, бих казал. Не бих искал да защитава главата ми. Може ли да погледна другите?
— Когато приключа с тях. Отдръпни се.
И Кейл стовари върху всеки от шестте шлема на Матераците поредица яростни удари с крив лаконийски меч.
— Помогни ми да ги сваля — каза той на ковача, след като свърши.
Три бяха издържали, един беше повреден, а два бяха пробити.
— До утре трябва да получим около две хиляди такива.