— В същото състояние?
— Вероятно. Не съм сигурен. — Той посочи пробитите шлемове. — Можеш ли да ги поправиш — да завариш отгоре желязна плоча?
Ковачът ги огледа внимателно.
— Господарю, мисля, че ще мога някак да ги укрепя. С колко време разполагам?
— Не знам. Поне два дни, може би и повече. Поправи ги, колкото се може по-бързо. Събери всички ковачи, които успееш да намериш. Първата партида ще бъде тук днес следобед. Интендантът има заповед да ти осигурява всичко необходимо. Ако има проблеми, идвай направо при мен. Не разговаряй с никой друг. Разбра ли?
Ковачът погледна Боско. Кейл понечи да се изкаже по-ясно, но премълча. Боско кимна.
— Да, господарю.
След като ковачът излезе, Боско не се удържа и попита:
— Защо ти трябват кучета?
— Когато бях в степите, народните бойци винаги оставяха мъртви животни в резервоарите за вода, за да ни усложняват живота. Ако имаше извори, правеха същото с тях.
— Разбирам.
— Не, не разбираш — каза Кейл. — При застоялата вода няма как да се скрие фактът, че е отровена, защото мирише. Лаконийците вземат вода от потока, който минава край лагера им. Кучетата ще бъдат хвърлени нагоре по течението, та Лаконийците да не надушат нищо.
— Ако водата е течаща, отровата ще се разреди.
— Да.
— На Силбъри Хил всички Изкупители имаха дрисък и все пак победиха.
— Да.
— Знаеш ли, че отравянето на вода е смъртен грях?
— Значи съм късметлия, че нямам душа.
Дванайсетте мъртви кучета бяха заменени с осем свински трупа и кутия умрели гълъби, всичките ужасно изгнили и грижливо заложени от Хенри Мъглата и двайсет Покаятели колкото се може по-близо до лаконийския лагер. Можете да си представите колко приятна задача беше да газят посред нощ в ледената вода и да мъкнат разложеното месо.
Минаха четири дни, а Лаконийците все още не се раздвижваха. Състоянието на шлемовете, докарани от Хенри Мъглата, можеше да е по-добро, можеше и да е по-лошо, но ковачите бяха на път да постигнат първата цел на Кейл — две хиляди укрепени шлема.
— Сега ще обсъдиш ли тактиката си с мен?
Кейл бе леко объркан от хладния, но почтителен тон на Боско. Поколеба се дали да не отложи пак разговора — не защото не беше готов с тактиката, а просто за да го подразни. От друга страна, колкото и да мразеше Боско, той бе единственият човек освен Хенри Мъглата, който можеше правилно да оцени неговата гениалност. А и искаше да изпробва идеята срещу бившия си наставник и Принцепс. Именно Принцепс бе спечелил истинската победа сред кал и насилие в Силбъри, макар че Кейл планира кампанията. Той беше сигурен, че плановете му да унищожи Матераците в Силбъри щяха да успеят, независимо кой командва — но след като бяха превърнали цялата битка в такава чудовищна издънка, кой можеше да каже със сигурност? Вярно, и той самият допусна грешки в степта, но никой не е съвършен, а той се поучи от тях и от два месеца Народът се спотайваше в пущинаците, без да смее да гъкне. Срещу Лаконийците обаче не можеше да си позволи грешка. Трябваше да изпробва идеите си, но само срещу хора, които уважаваше. А с изключение на Хенри Мъглата той мразеше всички хора, които уважаваше.
И тъй, готов да изслуша критиката, но и твърде доволен от себе си, Кейл разгъна картата с плановете си да победи най-мощната армия, която Лаконийците някога бяха извеждали на бойното поле и чиито нищожни загуби при подобни обстоятелства бяха безпрецедентни.
— Лаконийците се движат по-леко и бързо от всички войници, които някога съм виждал. От могилата видях как те подсилиха десния фланг на атаката си само две минути, преди да ударят — това е мястото, където разбиват противника. Те разполагат най-добрите си хора отдясно, после светкавично придвижват подкрепления от центъра и стават два пъти по-силни там, където и бездруго имат надмощие.
— И какво? — попита Боско.
— Трябва да удвоим силите си отляво.
— Толкова ли е просто? — обади се Принцепс.
— Не, не е толкова просто. — Кейл нямаше нищо против добрите въпроси, стига да имаше отговор. — Натъпчем ли там много редици без подготовка, те просто се превръщат в тълпа — бутат се, блъскат се и падат едни върху други. Карам ги да тренират действия в плътен строй по дванайсет часа на ден. Колкото повече Лаконийците забавят атаката, толкова по-добри ще станем.
— И шлемовете.
— Те стигат само за четири редици отдясно и по две на останалите позиции.