— Няма ли начин да доставим повече?
— Не. Повечето от тях са ръждясвали на открито. Тези, които спасихме, бяха заровени дълбоко в купчината. Голямо прахосничество е било да ги зарежат така.
Последва мълчание, което достави удоволствие на Кейл, но не и на Боско и Принцепс, макар че вината едва ли бе тяхна.
— Така или иначе, ако Лаконийците пробият повече от четири редици по десния фланг, едва ли имаме някакви шансове. Загубихме толкова лесно Битката на Осемте мъченици, защото покойният Ван Оуен, Бог да се смили над душата му, беше така любезен да планира изцяло в тяхна полза.
— А ти няма да го направиш? — попита Принцепс.
— Няма. Ако продължат без да атакуват височините, тук има точка, където ще се опитам да се бия.
Той сложи пръст върху картата.
— Изглежда ми равно като Осемте мъченици — каза Принцепс.
— Но не е. Забелязах, когато минах оттам, а после прекосих мястото с кон още пет-шест пъти. Нанагорнището тук, насред равнината, е много полегато, но заблуждава. То е по-скоро като хълм, макар да не му личи, и прерязва равнината на две. Не можеш да поведеш армията в разгърнат строй, както при Осемте мъченици — трябва да тръгнеш в едната посока, или в другата. Аз изграждам на този склон дървено укрепление за стрелците — Лаконийците няма да стигнат до точката на сблъсък, без да загубят двойно повече убити и ранени, отколкото преди. И мисля, че мога допълнително да им усложня живота. Тук е склонът на Голан — твърде стръмен и далечен за стрелците. Трябва да ви покажа.
Половин час по-късно те стояха в равнината пред лагера. Денят вече гаснеше.
Хук, разбира се, бе избръснал отвратителната червена брада и цялата си коса, но Боско го разпозна веднага.
— Това е Чесни Фанчър — представи го Кейл.
— Магистър Фанчър. — Боско леко се поклони, Принцепс мълчаливо кимна.
Проблемът при опитите да се предложат нови идеи на един Изкупител (а какво друго е доброто оръжие, освен добра идея, придобила смъртоносна плът?) беше там, че те ги посрещаха крайно неодобрително. Идеите идваха от мисленето, а мисленето бе нещо, с което човешките същества се справяха изключително зле. Но свети Августин Хипоски, най-близкото подобие на философ сред Изкупителите, бе казал веднъж: „Човешкият ум не е добре устроен за мислене. Също като ампутацията, то трябва да се извършва само от превъзходно обучени майстори, и то много рядко.“ Дори Боско и Принцепс, опасно независими умове в някои отношения, нямаше лесно да бъдат убедени.
С простодушното коравосърдечие на младежта Кейл искаше да използват живи свине при демонстрацията на мортирите на Хук. Хук обаче го убеди, че закрепването на човешки доспехи върху непокорните прасета е почти невъзможно и ще докара единствено неприятности. Кейл неохотно се съгласи. Но не и за втората демонстрация. За нея Кейл настоя да използват живи животни. Хук се утеши с мисълта, че колкото и грозна да е втората демонстрация, поне всичко ще свърши бързо.
Кейл показа на двамата Изкупители двата обекта, с което предизвика само подозрителност и недоумение от тяхна страна. Първият обект представляваше две редици от по осем мъртви прасета с прикрепени по тях части от брони на Матераците, където можеха да им паснат. Петдесет метра по-нататък беше вторият обект — кошара с дузина живи прасета, които грухтяха щастливо до три големи сандъка, плътно омотани с въже.
След като се оттеглиха зад двуметрова стена от дебели трупи на около сто метра от мъртвите свине, Хук взе дълъг прът с червен флаг на края и Изкупителите видяха как Кейл му даде знак да започне. Хук енергично размаха флага. За около трийсет секунди не се случи нищо; после във въздуха високо над прасетата се появи гъст облак и бързо падна към земята с поредица от по-тихи и по-силни плющящи звуци. Кейл поведе двамата свещеници обратно към прасетата и ги покани да проверят пораженията. На около трийсет квадратни метра земята беше гъсто осеяна с двайсетсантиметрови железни стрели от двете дузини мортири, разположени на около осемстотин метра разстояние по склона на Голан. От тези, които бяха улучили свинете, навън стърчаха не повече от един-два сантиметра. Но дори и там, където бяха улучили бронята, стрелите проникваха на дълбочина от осем до десет сантиметра.
— Можем да разположим петдесет такива мортири на тераси около средата на склона. От такава височина ще обстрелваме километър и половина от долината. Успея ли да принудя Лаконийците да заобиколят отляво, ще мога да ударя поне десния им фланг, а вероятно и центъра.