— Не мога да си тръгна.
Беше ясно, че Хенри си е наумил нещо.
— Защо?
— Не мога да оставя момичетата.
Кейл не повярва на ушите си.
— Нищо не можеш да направиш за тях.
— Значи да си тръгна?
— След като нищо не можеш да сториш, защо не?
— Какво ще стане, ако спечелиш? Какво ще направиш за тях?
— Каквото мога… което едва ли ще е много. Все ще измисля нещо. Та аз не знам какво да направя за себе си… или за теб.
— Но знаеш как да победиш най-мощната армия, която някога е влизала във война.
— Вероятно.
— Не си ли противоречиш?
— Не, защото да бъдат победени Лаконийците е възможно, но няма начин да отлетя до Светилището като ангел и да измъкна момичетата.
— Ти искаш да се биеш с тях, нали?
— Защото бих предпочел да си изпробвам шанса с нещо, в което ме бива, отколкото с бягане, в което явно не ми върви.
— Не е само това — ти наистина искаш да се биеш. Харесва ти.
— Кажи ми какъв избор имам.
— Избягай.
— Казах ти. Не. По-лошият избор не е избор.
— Но за мен е добър?
— Не съм казал такова нещо. Защо искаш да се скараме?
— Намерил се кой да го каже! Ти пък само търсиш с кого да се сбиеш. Това ти е в кръвта. Можеш да се сбиеш и с едноок ленивец.
— Глупости говориш. Какво е ленивец?
— Има ги в зоопарка в Мемфис.
— Кротки ли са?
— Много.
— Ако отидеш с Хук на Голанските възвишения, би трябвало да си в безопасност.
— Вярно.
— Така че… нали няма да настояваш да се пъхаш с мен, където е най-напечено?
— Не.
— Най-сетне проявяваш здрав разум.
— А ти ще се пъхаш ли, където е най-напечено?
— Не и ако зависи от мен.
— Така казваше и преди Осемте мъченици.
— Опитвам да се уча от грешките си.
— Този път гледай изобщо да не грешиш.
— Добре.
— Не можем да ги изоставим.
— Можем. Боско няма да убие момичетата просто така.
— По-рано нямаше толкова добро мнение за него.
— И сега нямам. Просто го познавам по-добре. Това, което си мисли, че мога да направя, е по-важно за него от собствения му живот. Много по-важно от момичетата в Светилището.
— А ти какво мислиш, че можеш да направиш?
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм сигурен. Може би искам да кажа, че идеята да бъдеш Бог започва да ти харесва.
— Не аз, а ти си този, който мисли, че мога да щракна с пръсти и да измъкна момичетата. Просто се мъча да остана жив… и сам нямам представа защо правя същото и за теб.
— Кажи ми, че не очакваш с нетърпение утрешния ден.
— Изобщо не очаквам утрешния ден.
— Не ти вярвам.
— Не ме интересува какво вярваш.
В настаналата тишина и двамата се опитваха да измислят нещо гадно за казване. Странното е, че Кейл пръв отстъпи.
— Боско няма да убие момичетата, дори ако избягаме — каза той.
— Защо?
— Защото ако ги задържи, могат да му бъдат полезни.
— Няма откъде да го знаеш.
— Да, но така си мисля.
— Не, мислиш си, че това искам да чуя.
— И това също. Но все пак е вярно. Боско не върши нищо без причина. Аз си мислех, че ме бие, защото е боклук. Но нещата са много по-сложни.
— Харесваш ли го?
— Възхищавам му се.
— Харесваш го.
— Той е луд за връзване, но пресмята всеки ход. Възхищавам се на това. Харесвам това. Това е качество, което ще ме спаси — ще спаси и двама ни — ако го подхвана, както трябва.
— Ако почнеш да разбираш Боско, много внимавай.
— Дрън-дрън! Говориш ли, или просто вятър провейва през задника ти?
— Няма такава дума.
— Докажи го.
20.
— Как мога да ти помогна, ИдрисПюк? Или, казано по друг начин — можеш ли да ми предложиш нещо, което желая?
Човекът, който говореше, се казваше сеньор Боз Икард и седеше срещу ИдрисПюк от другата страна на бюро, голямо колкото царски дюшек. Лицето му излъчваше самодоволство и цинична увереност — то сякаш казваше: Не се заблуждавай, драги, ясен си ми като на длан. Той беше световно признат като юрист, натуралист (беше измислил метод за запазване на пилешко в сняг), и най-вече като съветник на велики мъже — особено на швейцарския крал Зог, известен както с голямата си начетеност, така и с изключителна глупост и неприятни лични навици. Никой по целия свят не се съмняваше, че Швейцария би загубила прословутата си способност да стои далече от всякакъв вид войни през последните петстотин години, ако не беше Боз Икард, но имаше сериозни съмнения дали в задаващата се буря дори и един тъй умен и безпринципен човек ще бъде в състояние да опази страната. Това обясняваше неговата враждебност към присъствието на ИдрисПюк — човекът, който бе довел бурята право в сърцето на Испански Лийдс и Швейцария.