— За пръв път видях известието вчера — каза той.
— Благодаря, детектив. А сега да се върнем към другото писмо, което вчера ви помолих да прочетете, от пострадалия Мичъл Бондюрант до същия Луис Опарицио, към когото е адресирано известието за федерално разследване. Имате ли го в класьора си?
— Един момент.
— Моля.
Кърлин намери писмото и го извади.
— Добре. Бихте ли ни казали датата на това писмо?
— Десети януари тази година.
— И писмото е пратено на господин Опарицио като препоръчано, нали така?
— Да. Не мога да кажа дали господин Опарицио го е получил и дали изобщо го е виждал. За него се е подписал някой друг.
— Няма значение кой се е подписал. Сигурно е, че е пратено на десети януари, нали така?
— Да, струва ми се.
— Второто писмо, за което говорим тук, известието от агента от Секретната служба, е също препоръчано, нали?
— Да.
— Следователно е сигурно, че е пратено на осемнайсети януари.
— Точно така.
— Дайте да видим дали съм разбрал правилно. Господин Бондюрант праща на Луис Опарицио препоръчано писмо, с което го заплашва, че ще разкрие евентуални измами в неговата фирма. Осем дни по-късно една федерална служба праща на господин Опарицио друго препоръчано писмо, с което го известява, че го разследват за измами с просрочени ипотеки. Правилно ли съм разбрал хронологията, детектив Кърлин?
— Доколкото разбирам, да.
— И по-малко от две седмици по-късно господин Бондюрант е убит с особена жестокост в гаража на Уест Ланд, нали така?
— Да.
Замълчах и погладих брадичка в дълбок размисъл. Всъщност исках да подчертая заключението за съдебните заседатели. Исках да погледна лицата им, но знаех, че това ще разкрие плана ми. Затова и заех позата на дълбок мислител.
— Детектив Кърлин, вие свидетелствахте за богатия си опит в разследването на убийства, нали така?
— Имам много опит, да.
— Чисто хипотетично, иска ли ви се тогава да сте знаели това, което ви е известно сега?
Кърлин примижа, сякаш въпросът го е объркал, въпреки че знаеше точно какво правя и накъде клоня.
— Не съм сигурен, че ви разбирам — отвърна сухо.
— Да го кажем така. Щеше ли да е полезно за вас да разполагате с тези писма в първия ден от разследването на убийството?
— Естествено, защо не? Ще е чудесно, ако всички доказателства и цялата информация се разкриват още първия ден. Обаче никога не става така.
— Чисто хипотетично: ако знаехте, че пострадалият Мичъл Бондюрант е пратил писмо, е което заплашва да изобличи престъпните действия на друг човек, само осем дни преди този човек да научи, че е обект на разследване, това щеше ли да е важна улика в следствието ви?
— Трудно е да се каже.
Сега вече погледнах съдебните заседатели. Кърлин шикалкавеше, отказваше да признае очевидната си грешка. Нямаше нужда да си детектив, за да го разбереш.
— Трудно е да се каже ли? С други думи, трудно е да се каже дали, ако в деня на убийството сте разполагали с тази информация и с писмата, сте щели да ги приемете за важна улика, така ли?
— Тъй като не знаем всички подробности, трудно е да се каже дали това наистина щеше да е важна улика. Но иначе се проверяват всички улики. Това е елементарно.
— Елементарно, обаче вие изобщо не сте разследвали този аспект, нали?
— Тогава нямах това известие. Как бих могъл да го разследвам?
— Но сте имали писмото от пострадалия и не сте направили нищо по него, нали?
— Това изобщо не е вярно. Проверих го и установих, че няма нищо общо с убийството.
— Но не е ли вярно, че тогава уж вече сте били открили убиеца и е нямало да допуснете нищо да промени заключението ви или да ви накара да се отклоните от този път?
— Не е вярно. Изобщо не е вярно.
Дълго се взирах в Кърлин с надеждата, че на лицето ми ясно се изписва презрение.
— Засега нямам повече въпроси — казах накрая.
33.
Фриман държа Кърлин на скамейката още петнайсет минути и направи всичко възможно да представи воденото от него следствие като пълноценна борба с престъпността. Когато свърши, аз отказах да го разпитвам повече, защото бях убеден, че вече съм се справил със задачата си. Бях се опитал да изкарам разследването упражнение по ограниченост и смятах, че съм успял.
Прокурорката очевидно смяташе, че въпросът с известието за федерално разследване трябва да се разгледа незабавно. Следващият й свидетел беше агентът от Секретната служба Чарлз Васкес. Допреди едно денонощие тя дори не знаеше за него, но сега го вмъкваше в грижливо режисирания си сценарий. Можех да възразя срещу неговите показания въз основа на това, че не съм имал възможност да го разпитам и да се подготвя, обаче се опасявах, че така ще поставя на изпитание търпението на съдия Пери. Реших да видя какво ще каже агентът и после да преценя как да процедирам.