Васкес беше четирийсетинагодишен, мургав и тъмнокос. Докато се представяше, каза, че преди да постъпи в Секретната служба, работил в Агенцията за борба с наркотиците. Преди преследвал наркодилъри, а сега — измамници, преди да го придадат към междуведомственото звено за разследване на просрочените ипотеки. Звеното се състояло от началник и десетима агенти от Секретната служба, ФБР, Пощенската и Данъчната служба. Работата им контролирал федерален прокурор, но разделените по двойки агенти общо взето действали самостоятелно и имали право да разследват обекти по свой избор.
— Агент Васкес, на осемнайсети януари тази година сте съставили така нареченото известие за федерално разследване до Луис Опарицио, което е било подписано от федералния прокурор Реджиналд Латимор. Спомняте ли си?
— Да.
— Преди да разгледаме подробностите, бихте ли обяснили на съдебните заседатели точно какво представляват известията за разследване?
— Това е средство, с помощта на което караме заподозрени и нарушители да се издадат сами.
— Как?
— Съобщаваме им, че проверяваме делата им — търговските им практики и предприетите от тях действия. Известието за разследване винаги кани получателя да дойде и да обсъди ситуацията с агентите. Голям процент от получателите постъпват точно така. Понякога това води до дела, понякога до други разследвания. Оказа се полезно средство, защото следствията струват скъпо. Ние не разполагаме с такъв бюджет. Ако известието доведе до предявяване на обвинения, до оказване на съдействие от страна на свидетел или установяване на нови улики, значи сме на печалба.
— Какво ви накара да пратите известие за разследване на Луис Опарицио?
— Ами, с партньора ми отлично познавахме името му, понеже често се срещаше в други дела, по които работехме. Не непременно в негативен контекст — просто фирмата на Опарицио е конвейер за просрочени ипотеки, както се казва. Тя се занимава с цялата документация и процедурите по просрочени ипотеки от името на много банки в Южна Калифорния. Хиляди случаи. Та постоянно срещахме името на фирмата, АЛОФТ, и понякога се натъквахме на жалби за прилаганите от нея методи. С партньора ми решихме да направим проверка. Пратихме известието, за да видим каква реакция ще има.
— Това означава ли, че сте действали напосоки?
— Не точно. Както казах, от тази фирма се вдигаше много дим. Търсехме огън и понякога реакцията от известие за разследване сама диктува следващите ни ходове.
— Когато сте съставили и пратили известието за разследване, бяхте ли събрали доказателства за правонарушения от страна на Луис Опарицио или неговата фирма?
— Не.
— Какво се случи, след като пратихте писмото?
— Досега нищо.
— Луис Опарицио отговори ли на известието?
— Получихме отговор от неговия адвокат, в който се казваше, че господин Опарицио приветствал разследването, защото щяло да му даде възможност да покаже, че бизнесът му е напълно законен.
— Възползвахте ли се от това, за да разследвате господин Опарицио или неговата фирма?
— Не, нямаше време. Водехме няколко следствия, които се очертаваха като по-резултатни.
Фриман направи справка с бележките си и попита:
— И накрая, агент Васкес, в момента вашето междуведомствено звено води ли следствие срещу Луис Опарицио или АЛОФТ?
— Формално не. Но възнамеряваме да направим някои проверки.
— Значи отговорът ви е не, така ли?
— Точно така.
— Благодаря, агент Васкес.
Прокурорката седна на мястото си. Сияеше и явно беше доволна от показанията на агента. Изправих се и занесох бележника си на катедрата. По време на прекия разпит си бях записал няколко въпроса.
— Агент Васкес, да не би да искате да убедите съдебните заседатели, че лице, което не реагира на вашето известие за разследване, като незабавно дойде при вас и си признае всичко, трябва да е абсолютно невинно?
— Не, няма такова нещо.