— Съжалявам, Мик, но не разбирам за какво говориш. Двамата с тебе сключихме сделка за филма. Сделка, обстоятелствата около която ще заинтригуват Калифорнийската адвокатска колегия, сигурен съм, но освен това…
— Заплашваш ли ме, Дал? Защото в такъв случай правиш голяма грешка.
— Не, не те заплашвам. Просто се опитвам да разбера на какво залагаш.
— На една тъмна стая, в която проведох изключително интересен разговор с братя Мак.
Хърб сгъна снимката и ми я върна.
— С тия двамата ли? Те искаха да ги упътя, това е всичко.
— Да ги упътиш, а? Сигурен ли си, че не са ти искали пари? Защото и това сме го заснели.
— Може и да съм им дал някой и друг долар. Помолиха ме за помощ и ми се сториха симпатяги.
Сега беше мой ред да се усмихна.
— Знаеш ли, бива си те, Хърб, обаче те ми казаха всичко. Тъй че хайде да свършваме с празните приказки и да преминем към играта.
Той сви рамене.
— Добре, ти командваш. Каква е играта?
— Ами такава, каквато ти казах отначало. Ти изчезваш, Хърб. Прощаваш се с Лиза. Прощаваш се със сделката за филма. Прощаваш се с парите си.
— Много ще трябва да се прощавам. Какво ще получа срещу всичко това?
— Няма да влезеш в затвора, това ще получиш.
Дал отново поклати глава и се огледа неспокойно.
— Не става така, Мик. Виждаш ли, тия пари не бяха мои. Не съм ги дал аз.
— А кой бе, Джери Кастил ли?
Бързото движение на очите му го издаде. Това име му въздейства като невидим удар. Вече знаеше със сигурност, че братя Мак са се поддали и са проговорили.
— Да, знам за Джери, знам и за Джоуи в Ню Йорк — казах. — Бандитите нямат чест, Хърб. Братя Мак са готови да пропеят като Сони и Шер. И песента ще е „Имам те, бейби“. Имам те поднесен на тепсия и ако още днес не се махнеш от живота на Лиза и от моя живот, ще подшушна нещо в Окръжна прокуратура, където случайно работи бившата ми жена, а тя адски се разтревожи от нападението срещу мене.
— Предполагам, че тя ще го прокара през разширения състав съдебни заседатели за една сутрин и ти, задник такъв, ще влезеш за сговаряне за извършване на нападение и за нанасяне на ТТП — продължих. — Това значи „тежки телесни повреди“, нарича се „утежняващо вината обстоятелство“ и ще ти прибави още три годинки към присъдата. И като пострадал, аз ще настоявам да ти ги дадат. Това е за усукания ми ташак. Общо ще ти се съберат четири години в пандиза, Хърб. И трябва да знаеш нещо. В Соледад не дават да носиш тъпия символ на мира.
Дал опря лакти на масата и се наведе напред. За пръв път виждах отчаяние в очите му.
— Не знаеш какви ги вършиш, мама му стара. Не знаеш с кого си имаш работа.
— Слушай, задник такъв… Нали може да ти викам „задник“? Не ми пука с кого си имам работа. Искам да се разкараш от мене, от делото и…
— Не, не, ти не разбираш. Аз мога да ти помогна. Мислиш си, че знаеш какво става в това дело, а? Знаеш дръжки. Обаче аз мога да те светна, Холър. Мога да ти помогна да стигнеш до плажа, така че всички да почернеем.
Отдръпнах се от него, отпуснал ръка върху страничната облегалка на сепарето. Бях озадачен. Махнах с ръка, сякаш всичко това е загуба на време.
— Ами светни ме тогава.
— Мислиш си, че просто съм се появил на нейната ограда и съм казал: „Хайде да снимаме филм“?! Тъпо копеле! Пратиха ме при нея. Още преди да очистят Бондюрант вече се приближавах до Лиза. Мислиш си, че е случайно, а?
— Кой те е пратил?
— Ти кой мислиш?
Вторачих се в него и усетих, че всички аспекти от делото се сливат — като потоци, вливащи се в река. Хипотезата за невинност не беше хипотеза. Инсценировката беше факт.
— Опарицио.
Той едва забележимо кимна. И в този момент видях, че Лиза се приближава по задния коридор към нас. Очите й отново бяха блестящи и ясни. Погледнах Дал. Искаше ми се да му задам много въпроси, ала нямаше време.
— Довечера в седем. Да си в офиса ми. Сам. И ще ми разкажеш за Опарицио. Ще ми разкажеш всичко… иначе отивам в прокуратурата.
— Само че няма да свидетелствам за нищо. Никога.
— В седем.
— Мислех да вечеряме с Лиза.
— Голяма работа, промяна в плановете. Измисли нещо. Просто ела. А сега да вървим.
Лиза стигна до нас и аз се измъкнах от сепарето. Извадих телефона си и позвъних на Рохас.
— Готови сме. Чакаме те пред ресторанта.
34.
След откриване на заседанието Фриман призова на свидетелската скамейка детектив Синтия Лонгстрет. Като продължаваше с партньорката на Кърлин, прокурорката потвърждаваше моето все по-уверено предположение: кулминацията на нейната интерпретация на „Болеро“ щяха да са резултатите от научните анализи. Хитър ход. Показваш това, което не може да се оспори или отрече. Излагаш хода на следствието с Кърлин и Лонгстрет и после обобщаваш всичко с криминалистиката. Щеше да приключи обвинението със съдебния лекар и ДНК тестовете. Страхотен пакет.