Детектив Лонгстрет не изглеждаше корава и сурова като в първия ден от делото, когато я бях видял във Ваннайския участък. Първо, носеше рокля, с която повече приличаше на начална учителка, отколкото на детектив. Много пъти съм присъствал на подобни преображения и те винаги ме хвърлят в смут. Независимо дали е прокурорска инструкция, или хитрост на самите следователки, често свидетелстват полицайки, които изглеждат направо мили и приятни — за пред съдебните заседатели. Но ако посмеех да повдигна въпроса пред съдията, пък и пред когото и да било другиго, рискувах да ме заклеймят като женомразец.
Тъй че и сега просто трябваше да го преглътна с усмивка.
Фриман използва Лонгстрет, за да опише втората половина от следствието. Нейните показания щяха да се отнасят главно за обиска и откритията в дома на Трамъл. Не очаквах изненади. След като свидетелката се закле, прокурорката премина направо по същество.
— Получихте ли съдебно разрешение за обиск, осигуряващо ви право на достъп до къщата на Лиза Трамъл?
— Да.
— В какво се изразява тази процедура? Как се получава такова разрешение?
— Първо се подава искане, в което се посочва основанието — изреждат се фактите и доказателствата, довели до необходимостта от обиск. Така постъпих и аз, като се позовах на заявлението на свидетелката, видяла заподозряната в близост до банката, както и на непоследователните твърдения на самата заподозряна по време на разпита. Разрешението подписа и издаде съдия Компаниони, след което отидохме в къщата в Удланд Хилс.
— Кои отидохте, детектив?
— Ние с партньора ми детектив Кърлин. Решихме да вземем с нас оператор и група от криминалистиката, която да обработи всичко, което открием по време на обиска.
— Значи сте заснели целия обиск, така ли?
— Е, не бих казала целия. С партньора ми се разделихме, за да приключим по-бързо. Но имахме само един оператор и той не можеше едновременно да е и с двамата. Щом откриехме нещо, което приличаше на веществено доказателство или просто искахме да го вземем за проучване, викахме камерата.
— Разбирам. Донесохте ли записа в съда?
— Да. Вече е зареден в плейъра.
— Чудесно.
След това съдебните заседатели изгледаха деветдесетминутен запис, придружен от поясненията на Лонгстрет. Камерата проследи пристигането на полицаите в къщата и я обиколи отвсякъде, преди да влезе вътре. Докато бяха в задния двор, свидетелката специално посочи на заседателите зеленчуковата градина, терасирана с помощта на траверси, и прясно прекопаната пръст. На това в голямото кино му казват „загатване“. Значението му щеше да се изясни по-късно, когато камерата влезеше в гаража.
Не можех да се съсредоточа върху показанията. Дал беше хвърлил бомба, разкривайки връзката с Опарицио. Все си мислех за възможния сценарий и какво ще означава той за делото. Искаше ми се заседанието да свърши и вече да е седем.
На екрана използваха ключ, иззет заедно с други лични вещи при арестуването на Лиза Трамъл, за да влязат в къщата, без да повредят вратата. Вътре полицаите систематично се заеха да обискират помещенията, следвайки установени от практиката правила. Провериха каналите в душ-кабината и ваната за следи от кръв. Също и пералнята и сушилнята. Най-много време им отне претърсването на гардеробите, където всяка обувка и дреха бяха подложени на третиране с химикали и специална светлина за идентифициране на кървави петна.
Накрая камерата проследи Лонгстрет, която излезе през страничен изход и мина по къса галерия до друга врата. Оказа се, че не е заключено, и полицайката влезе в гаража. Тук Фриман спря записа. Подобно на холивудски майстор, тя беше нажежавала очакванията на зрителите и сега стигаше до големия финал.
— Откритото в гаража се е оказало изключително важно за следствието, нали така, детектив Лонгстрет?
— Да, точно така.
— Какво намерихте?
— Ами, в един от случаите въпросът всъщност е какво не сме намерили.
— Бихте ли пояснили какво имате предвид?