— „Други проби за сравнение.“ Какво означава това?
— В лабораторията отделно беше пратена и кръв от пострадалия, за да я сравнят с откритата върху обувката.
— Защо отделно?
— За да няма възможност за объркване.
— Благодаря, детектив Лонгстрет. Засега нямам повече въпроси.
Съдията обяви следобедна почивка преди началото на кръстосания разпит. Моята клиентка, която не подозираше за истинския мотив за обедната ми покана, предложи да отида с нея и Дал на кафе. Отговорих й, че трябва да си запиша въпросите за кръстосания разпит. Всъщност вече ги бях приготвил. Преди процеса смятах, че Фриман ще представи чука, обувките и обиска в дома на Лиза Трамъл чрез Кърлин, но въпреки това бях готов, тъй като прекият разпит мина точно според очакванията ми.
През почивката се обадих по телефона на Сиско и го предупредих за срещата с Дал в седем. Казах му да съобщи на Бълокс и за всеки случай да повика Томи Патлака и Бам Бам пред Виктъри Билдинг. Не бях сигурен дали Хърб ще играе чисто и исках да покрия всички възможности.
35.
След почивката детектив Лонгстрет отново седна на свидетелската скамейка и съдията ми даде думата.
Без да губя време с любезни встъпления, минах направо на въпросите, които исках да повдигна пред съдебните заседатели. Показанията на първо място трябваше да изяснят на заседателите, че кварталът около Уест Ланд е бил претърсен от полицията в деня на убийството. Включително къщата и съответно дворът, където впоследствие са открили чука.
— Детектив Лонгстрет, не ви ли смути това, че този чук е намерен толкова дълго след убийството и все пак толкова близо до местопрестъплението, в район, който е бил подложен на щателно претърсване? — попитах.
— Не особено. След откриването на чука отидох да огледам храстите пред въпросната къща. Те са големи и много гъсти. Изобщо не ме изненада или смути това, че в тях през цялото време може да е имало чук. Всъщност имаме късмет, че изобщо е бил намерен.
Добър отговор. Започвах да разбирам защо Фриман е разделила показанията на Кърлин и Лонгстрет. Полицайката се държеше страхотно на свидетелската скамейка, може би дори по-добре от опитния си партньор. Продължих. Едно от правилата на играта е да се дистанцираш от грешките. Не усложнявай нещата, като се вторачваш в тях.
— Добре, сега да се прехвърлим на къщата в Удланд Хилс. Детектив Лонгстрет, не сте ли съгласна, че обискът на къщата е завършил с провал?
— С провал ли? Не съм сигурна, че бих го определила така. Аз…
— Открихте ли окървавени дрехи на обвиняемата?
— Не.
— Открихте ли кръв от убития в душ-кабината или ваната?
— Не.
— А в пералнята?
— Не.
— Какви доказателствени средства, иззети от къщата на обвиняемата, представи обвинението в този процес? Не говоря за гаража. Само за къщата.
Мълчаливо наблюдавах Лонгстрет, докато тя обмисляше въпроса ми. Накрая поклати глава.
— В момента не си спомням. Но това не означава, че обискът е завършил с провал. Понякога отсъствието на веществени доказателства е също толкова полезно, колкото откриването на такива.
Замълчах за миг. Хвърляше ми въдица. Искаше да, я помоля да поясни. Но ако го направех, нямах представа докъде ще стигне. Реших да не се хващам на тази уловка и да продължа.
— Добре, но истинското съкровище, веществените доказателства, които сте открили, са били в гаража, нали така? Веществените доказателства, които бяха или ще бъдат представени на този процес.
— Да, струва ми се.
— Става дума за обувката със следи от кръв и комплекта инструменти с липсващия чук, нали така?
— Да.
— Пропускам ли нещо?
— Мисля, че не.
— Добре, тогава ще ви покажа нещо на екраните.
Взех дистанционното, оставено от Фриман на катедрата, и превъртях записа назад, като следях кадрите. Подминах моментите, които ми трябваха, и спрях, после превъртях напред до точното място и го замразих.
— Добре, бихте ли разказали на съдебните заседатели какво се случва в момента, който виждате на екрана?
Натиснах бутона и картината се раздвижи. Лонгстрет и един от криминалистите излизаха от къщата и минаваха по галерията към вратата на гаража.
— Хм, тук влизаме в гаража — отвърна полицайката.
В следващия момент гласът й се разнесе от тонколоните.
— Може би трябваше да вземем ключа от Кърлин — каза тя.